Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Имам нещо за теб - рече Педро.

- Бутилка „Ла Фамилия“?

- Тц. Нещо, за което говорихме.

Педро бръкна под бара и извади плетена кожена нагайка.

- Не е точно като файтонджийски камшик, но почти. Твой е. Да ти помогне да разбереш какво да правиш сега, когато вече не си журналист.

Педро се отдалечи да обслужи друг клиент, преди Танк да може да му отговори. Танк остави нагайката на бара и надигна бирата. Кой пък беше казал, че вече не е журналист? Ал Солетано? Мери Грант? Едуард Мейсън?

Ако си журналист, какво правиш в „При Педро “?

Танк огледа нагайката. Журналистът си следи източниците и събира улики и доказателства. Изравя истината, без значение колко хитро е скрита. Не се отказва, докато не измъкне цялата история. Журналистът има свещен дълг към истината.

Някога беше вярвал във всичките тези глупости. А сега? Той прокара пръст по камшика, сякаш чакаше да му отговори.

Джолана се промъкна в „При Педро“ през задната врата. Заведението беше оскъдно осветено и му трябваха няколко секунди, за да могат очите му да привикнат. Първото, което забеляза, беше шарената пластмасова риба, която висеше под тавана, а после видя и рисунките на испански звезди върху кадифе. Истинска класа. Бяха заети само няколко маси, но нито един от хората по тях не отговаряше на описанието на Потър.

Откъм бара се чуваше глъчка. Той прекоси помещението и надникна иззад ъгъла. Тук беше пълна лудница от студенти, млади работещи хора, имаше дори и няколко старци. Мнозина бяха със старомодни дрехи и прически. Забеляза табелата „Четвъртък на спомените“ и „Бири - 1 долар“.

Джолана си проби път през тълпата, като гледаше да не привлича внимание и внимателно оглеждаше помещението. Искаше да открие Потър, това беше неговият шанс. Нямаше дарба като Къртицата, не беше електроинженер или разбиван на кодове, нито пък му се удаваше нещо техническо. Не беше учил в „Харвард“ или Масачузетския технологичен институт, но не беше и тъп.

Уилям Хенри Макнеър, или Джолана, както го знаеха приятелите, беше горд випусник на гимназията „Кинг Колидж“ на булевард „Дрексел“ в Чикаго. Не просто завърши, а завърши с отличие. На дипломата му точно под името пишеше сит laude на латински. С отличие. Това нямаше особено значение, когато майка ти не изтрезняваше от сутрин до вечер, а баща ти лежеше в затвора „Джолиет“. Никой в семейството му дори не беше и помислял за колеж.

Джолана не искаше да последва братята си на улицата. Той беше добро хлапе със само две петна в досието си. В деня след завършването хвана автобуса към остров Парис в Южна Каролина, където беше учебният център на морската пехота. Участва в действията в Ирак, след три години стана сержант и му предложиха място в Школата за кандидат-офицери. Тогава обаче главоболията му вече бяха започнали и той реши, че е служил достатъчно. Идеята да се сдобие със златна лейтенант- ска нашивка му харесваше, но възможността да печели по сто хиляди долара на година му допадаше още повече, а точно това му беше обещал брат му.

Брат му го излъга. Вместо сто хиляди долара получи присъда от десет години за въоръжен грабеж. Излежа шест, но и това беше повече от достатъчно. Джолана беше приключил с кражбите. Искаше да има истинска работа в истинска компания с истинска заплата и истински бонуси. Ето че днес печелеше по деветдесет и четири хиляди долара на година със здравни осигуровки, зъболекарска помощ и десет процента вноска за пенсионен фонд. Целта му беше да продължава все така.

В бара беше малко по-светло и той виждаше лицата на хората добре. Направи една обиколка, като си държеше очите отворени за висок, чорлав мъж с поувиснали бузи и тъжен поглед. Не видя такъв, провери отново в ресторанта и се върна отново в бара. Имаше едно-единствено свободно високо столче. Под пълна бутилка бира беше пъхната десетачка. Който и да беше оставил парите, освен бирата не си беше изпил и чашката с текила.

Имаше и още нещо. На бара лежеше красива нагайка от плетена кожа.

Къде, по дяволите, беше Танк Потър?

Джолана побърза към предния вход. Джипа го нямаше.

- Стани ми от мястото.

Джолана тръшна вратата и върна стилетото на Къртицата.

- Изтърва го.

- Тръгнал си е.

Къртицата се върна в работното отделение и седна зад конзолата си.

- Бригс ще побеснее, когато разбере, че си го оставил да се измъкне.

- Казах ти, че си беше тръгнал - повтори Джолана. - Както и да е, има още един пирон за зачукване. Знаеш ли как се стига до Бюда?