Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Той знае - каза Къртицата.

- Време беше. Ти изтри снимките му преди около час. Целият му материал изпуши.

- Иди до последното му известно местоположение. Да се надяваме, че ще установим визуален контакт.

Джолана зави към паркинга на „Стейтсмън“ пет минути по- късно.

- Няма да е трудно да забележим прогнил от ръжда джип „Чероки“ - отбеляза той.

Къртицата се плъзна в предната седалка до него и огледа паркираните автомобили.

- Не ни върви - отбеляза Джолана, след като завърши обиколката на паркинга. - Сигурен ли си, че е бил тук?

- Джипиесът не лъже.

- Отишъл си е.

- Давам му десет минути преднина.

- Какво предлагаш? - подкачи го Джолана. - Да оближем пръст, да видим откъде духа вятърът и да познаем накъде е тръгнал?

- Отбий и си трай.

Джолана спря вана на празно място в задния ъгъл на паркинга.

- По-добре побързай. Бригс иска да се погрижим за тоя тип.

Къртицата започна трескаво да набира команди на конзолата. Въпросът не беше да познае накъде е потеглил Потър, а да анализира миналите му действия, за да предскаже къде, статистически погледнато, е най-вероятно да отиде. Правилният въпрос беше: „Къде би могъл да бъде открит Танк Потър след пет часа следобед?“

Къртицата първо изиска от сървърите на „УАН Мобайл“ да му дадат историята на движението на Потър между четири и шест следобед на базата на джипиес данните от телефона му. Като срок на търсене Къртицата посочи изминалите петдесет и две седмици с точки на данни от четири случайни позиции на всеки час. Цял калейдоскоп от почти три хиляди точки почти задръсти екрана. Веднага се виждаше, че беше прекарвал по- голямата част от времето си в редакцията на „Стейтсмън“ или близо до нея.

Къртицата стесни параметрите на търсенето само до четвъртъците, като запази срока от една година. Останаха около четиристотин точки, които само потвърдиха, че Потър рядко е напускал района от три квадратни километра около редакцията. Проблемът беше, че много от координатите бяха от моменти, когато Потър беше шофирал, и не подсказваха накъде се е движел. Въпреки това имаше четири малки, но статистически важни струпвания на точки на определени места около „Стейтсмън“.

Къртицата огледа списъка с всички текстови съобщения, пратени от телефона на Потър в четвъртъците между четири и шест следобед, като съкрати времевата рамка до последните шест месеца. Самите съобщения не го интересуваха, вълнуваше се откъде бяха изпратени. Появиха се двеста нови точки. От четирите скупчвания останаха две, без да се брои редакцията.

Къртицата активира функцията на картата за показване на обектите. Екранът се изпъстри с имената на всички близки банки, ресторанти, бутици и бензиностанции. Потър беше изпратил сто и седем есемеса от място с площ едва петдесет квадратни метра.

Къртицата избра няколко съобщения наслуки и ги отвори на съседен монитор.

„В „При П.“ съм. Идваш ли?“

„Били, момчето ми, идвай насам. Купонът тече!”

„Здрасти, сладурано! Седя в „При П.“. Кога да те очаквам?“

И трите бяха пуснати от ул. „Бартън Спрингс Роуд“ № 16415. „Специалния грил бар на Педро“.

Къртицата отвори сайта на заведението на екрана си. Появи се снимка на картина на Салма Хайек по бельо върху черно кадифе. „Четвъртъци на спомените. Намаление на цените от четири следобед до осем вечерта“.

- Имам добри новини - обади се Къртицата. - Спипахме го.

- Така - каза Джеси, - какво беше всичко това?

Мери помаха, докато фордът се изтегляше на заден ход от алеята.

- Трябваше да поговоря с някои от колегите на баща ви.

- А защо не шофира ти?

- Намери се кой да ме откара.

Предната врата на къщата се отвори и Грейс излезе навън.

- Къде е Танк?

Мери се поколеба и Джеси не пропусна момента да се нахвърли върху нея.

- Кой е Танк? - попита тя, тъмните й очи станаха мигновено подозрителни и тя застрелка между Мери и Грейс за някакви признаци на предателство.

- Нека влезем вътре, Джес - усмихна се Мери. - Навън е твърде горещо.

Джеси беше прекалено изумена от гледката на майка й, возена от млад и хубав агент на ФБР, за да задава някакви въпроси по време на пътуването от Тексаския университет. През целия път беше изненадващо учтива и през цялото време разправяше как тя единствена от целия курс решила някаква доста предизвикателна задача.