Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Но кой?

Никой не знаеше за снимките освен него, Мери и, разбира се, Карлос Канту. Федералните можеха да заключат, че той има снимки, тъй като беше признал, че е видял телата, но нямаха доказателство. Освен ако Мери Грант не беше казала на Мейсън. Но пък те така или иначе не разполагаха с номера му или с айпи адреса на телефона.

Или пък ги имаха?

Танк си спомни, че Мери Грант го беше питала дали е отишъл при нея, за да я притисне да се разприказва. Това му звучеше познато, и то защото беше написал същото в имейл до един приятел от вестника. А защо агентите от ФБР се изнасяха на пожар от сградата на патологията, когато едва петнадесет минути по-рано Карлос Кашу му беше казал, че не са се разбързали особено. Те отнякъде са знаели, че той идва. Подслушвали са ги, дори преди Танк и Мери да са доближили летището.

Всичко това му мина през главата за по-малко от секунда.

- Е, ще ми ги покажеш ли или не? - попита Солетано.

Танк остави телефона си.

- Всъщност... не.

- Как така „не“? Дай да ги видя!

Танк поклати глава.

- Знаеш ли какво, Ал? Имаш право. Не съм убеден, че от това ще излезе добър материал.

- Ти ебаваш ли се с мен? Вдигаш ми кръвното, притесняваш ме, а сега няма да ми покажеш нищо?

- Съжалявам, Ал. Виноват. Ще се върна, когато съм сигурен.

- Хич не си прави труда. Вече пропиля достатъчно от времето ми. А сега се разкарай.

Танк се спря в стаята за почивка на приземния етаж и си купи кутийка кола. Загубата на снимките не го беше обезкуражила, тъкмо обратното. Фактът, че от ФБР или от някоя друга заинтересована страна бяха хакнали телефона му и бяха подслушали разговорите, му подейства като допинг. Никой не унищожава доказателства, освен ако не е извършил престъпление. Танк беше на прав път.

Той погледна телефона си. Предател. За измяна наказанието беше само едно.

Танк излезе от сградата и тръгна забързано към джипа си. Приклекна и натика телефона зад задната гума, като го заклещи между грайфера и асфалта. Метна се зад волана и включи на заден ход. Чу изхрущяване, после още едно, когато гумата мина през апарата. Въпреки това не беше доволен. В днешни дни телефоните бяха корави ситни копелета. Беше изпускал своя поне десет пъти, но той пак работеше, въпреки че стъклото на екрана беше напукано, а панелите доста нащърбени.

Той бутна лоста в позиция за паркиране и слезе да огледа апарата. Телефонът беше потрошен, но изглеждаше, кажи-речи, наред. Танк си представи, че някъде в него една батерийка е все още свързана с предавател, който продължава да излъчва сигнал, а някой с подходящата апаратура можеше да го проследи.

Танк настъпи с ток екрана и натика стъклото, пластмасата и метала в асфалта. Завъртя крак и вдигна апарата. Нямаше как да не се зачуди на изработката. Все още не изглеждаше унищожен.

Хрумна му една идея. Хвърли телефона на дясната седалка и подкара покрай фасадата на сградата. На двадесет метра от нея течаха зелените и бързи води на река Колорадо. Той излезе от колата, отиде до брега и запрати телефона колкото можеше по-далеч. Гледаше как апаратът се превърта във въздуха отново и отново, като проблясва под слънцето, и пада тихо във водата.

Нека сега го проследят, помисли си той.

Доволен, че беше сам, наистина и безусловно сам, без някакви невидими преследвачи наоколо, които да записват всяка негова дума и движение и да ги докладват на господаря си, Танк се върна при колата, потегли и излезе от паркинга.

Беше почти пет часът следобед. Щастливият час на намалението. На света имаше само едно място, където искаше да отиде.

- Знаеш ли кой е Одисей? - попита Йън Катарина, докато влизаше в спа помещението. „УАН 1“ се беше приземил преди малко, но той трябваше да остане на летището, за да посрещне израелците.

- Един грък - отвърна Катарина. - Бог ли е бил или човек?

Йън затвори вратата и свали халата си.

- Човек. Воин. Пичът, който е повел другите вътре в троянския кон.

Катарина носеше къси панталонки и потник, който разкриваше възхитителните й бицепси. Тя му подаде третата порция добавки. Днес нямаше да има магически преливания. Йън си взе хапчетата и легна на масажната маса. Катарина се съблече, остана гола и започна да го разтрива, като се концентрира върху врата и раменете и размачкваше мускулите със силните си пръсти.

- Защо питаш за Одисей?

- Просто съм любопитен.