- Ами снимките?
- Снимки? На съпруга ви...
- И на информатора. Пистолет не може да причини такива рани. Или поне така казва г-н Потър.
- Може би ще е разумно да ги види експерт.
- Може би - съгласи се Мери.
Мейсън я изгледа с нетрепващите си очи.
- Единственото, което трябва да знаете в момента, е, че Джо загина геройски в служба на страната си. Съединените щати ще са едно по-безопасно място благодарение на неговата работа. Ще се погрижа пенсията му, която ще получавате, да бъде върху заплатата, която щеше да взима след повишението си в старшето ръководство. Когато всичко приключи, вие и семейството ви може да очаквате и похвала от президента.
- От президента? - изненада се Мери, макар че в момента мислеше единствено за огромния ефект върху семейните финанси, което би имало повишението му в старшето ръководство.
- Най-високите нива на националната сигурност, Мери.
Въпреки това тя любопитно настоя да разбере още нещо.
- Какво тогава е „Семафор“?
Мейсън наклони глава.
- Това пък какво е, Мери?
Намекът беше достатъчно ясен. Тя отново чу гласа на Ранди Бел, който й нареждаше никога повече да не произнася тази дума.
- Нищо - отвърна тя. - Сигурно не съм чула нещо правилно.
Мейсън сложи ръка върху нейната.
- Мери, ти си цивилно лице. Нашата работа може да бъде опасна. Мога ли да разчитам на думата ти, че повече няма да се натъкваме на теб... в твой собствен интерес ?
- Да - каза Мери.
- Обещаваш ли?
Мейсън протегна ръка и тя я стисна, като го гледаше право в очите.
- Обещавам.
- Благодаря ти за съдействието. Виждам, че Джо е бил късметлия.
Мери посегна към дръжката на вратата.
- И, Мери - каза Мейсън, но вече със съвсем различен тон. Милият чичо беше заменен от адмирала в някое от мрачните му настроения. - Увреждането на автомобил чрез умишлен сблъсък е сериозно нарушение. Углавно престъпление. Добави към това и възпрепятстване на федерално разследване. Ти и г-н Потър за малко щяхте да си докарате сериозни неприятности. Не смятам, че децата ти трябва да видят майка си във федерален затвор, при това след като са загубили баща си.
- Благодаря, г-н Мейсън.
- Викай ми Ед, моля те.
Мери излезе от колата. Докато говореха на четири очи, някой беше дръпнал джипа от форда. Въпреки удара и оглушителния трясък от сблъсъка по колата на Танк Потър нямаше особени щети. Фордът нямаше такъв късмет, но изглеждаше годен за каране.
- Освободете Потър - нареди Мейсън, докато заобикаляше предницата на седана.
- Но... - възпротиви се Дон Бенет, като се забърза срещу началника си.
- Освободете го - повтори Мейсън.
Танк Потър се изправи и изчака, докато агентът преряза пластмасовите белезници. Мейсън се доближи до него и му прошепна нещо. Мери не чу какво, но Потър изстена. Тя реши, че е бил предупреден по същия начин, но без захаросаната глазура. Не си ври човката в делата на ФБР, иначе отиваш в пандиза.
- Свободен сте да си вървите, г-н Потър - каза Едуард Мейсън. - На ваше място бих си проверил спирачките.
- Благодаря, г-н Мейсън. Със сигурност ще отида с колата на преглед в сервиз.
Танк изгледа как Мейсън се запъти към автомобила си и отиде до Мери.
- Какво ти каза той?
- Вярно ли е? - отвърна му Мери с въпрос, изненадана от гнева, който се надигна в нея. Беше му бясна, той я беше манипулирал повече, отколкото Бенет или Мейсън. Техните действия, макар и от позицията на наемници, бяха оправдани в името на страната. Потър обаче гонеше чисто лични облаги.
- Кое? За шофирането под въздействие на алкохол? Да, вярно е. Но това не означава, че...
- И вече не си в „Стейтсмън“?
- Строго погледнато...
- Работиш ли там или не?
- Не, госпожо. Вече не съм служител на вестника.
- Значи си дошъл при мен, за да си изфабрикуваш статия и да си върнеш работата. Дойде в дома ми, за да ме притиснеш, докато се разприказвам?
- Да ви притискам? Откъде пък ви дойде наум? Аз съм репортер. Интервюирам хора. Задавам въпроси. Такава е работата ми. Не съм ви притискал.
- Ти си бил репортер - поправи го Мери, а гласът и тялото й трепереха от ярост. - Сега си просто безработен пияница, който притиска вдовици да издадат лична информация.
Читать дальше