Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Като гръм от ясно небе? Бум, и... „Семафор Просто ей така?

- Да. Заради всичките сигнални знаменца. Когато разбрах какво е рисувал, думата просто се изплъзна от устата ми.

- Значи всичко, с което разполагаме, е „Семафор“, тайни пътувалия до Сан Хосе и касова бележка от „Ореховокафявото кафене“ - изброи Танк.

- Не забравяй и съдия Карузо - каза Мери. - А и факта, че ти смяташ, че Джо не е бил убит с пистолет, което означава, че информаторът не го е прострелял.

- Не смятам - поправи я Танк. - Знам го.

Той се отклони от шосе 290 и излезе на шосе 71 в източна посока. Мери погледна през прозореца и видя табела „МЕЖДУНАРОДНО ЛЕТИЩЕ ОСТИН-БЕРГСТРЬОМ 15 КМ“. Градът беше останал зад тях. От двете страни на пътя се простираше необработено поле, осеяно със складове от гофрирана ламарина, потрошени огради и занемарено земеделско оборудване. С периферното си зрение тя забеляза една бърза черна сянка.

- Внимавай! - викна тя, а един „Шевролет Тахо“ ги засече рязко.

Танк скочи на спирачките и Мери се люшна напред, но предпазният колан я задържа да не се удари в таблото.

- Гледай къде караш, задник! - изруга високо той. - Извинете ме, госпожо.

- Къде си тръгнал бе, шибаняк! - избухна и Мери. Тя погледна към разширените от изненада очи на Танк и двамата се засмяха нервно. - Извинете ме, сър.

Танк мина една лента вляво, но черното „Тахо“ направи същото, като му блокира пътя.

- Добре, смешко, схванахме картинката. А сега ми се махни от пътя.

- Изпревари го - подкани го Мери.

- Не мога, в съседната лента има кола.

Мери погледна надясно. Зад тях имаше още един високо- проходим автомобил, който поддържаше скоростта на шевролета отпред и ги блокираше.

- Намали и го заобиколи - каза тя.

Танк отпусна газта до осемдесет километра в час. Черното Тахо отпред направи същото, както и другата кола вдясно.

- Зад нас също има някой.

Мери се озърна през рамо. Трети черен високопроходим автомобил караше точно зад тях. Шофьорът беше с костюм и тъмни очила. Тя погледна надясно и забеляза, че и този шофьор беше бял мъж с черен костюм и слънчеви очила. Автомобилът също й се струваше познат. Джо караше такъв от автопарка на ФБР.

- Бенет се е обадил на хората си да ни обградят - каза тя. - Разпознах единия от болницата. Зарежи тази работа, г-н Потър. Показахме каквото искахме. Нека си вървим.

- Това е нашият шанс да направим снимки как Бенет откарва тялото на съпруга ти в Куонтико.

- Не съм сигурна, че ще са от полза.

- Нека аз се погрижа за това.

Мери погледна часовника си и видя, че вече е два часът. Джес.

- Трябва да прибера дъщеря си от училище и вече закъснявам - притесни се тя.

- Може да те изчака.

- Но... - Мери потисна тревогата си. Джес щеше да се оправи. В интерес на истината тя беше свикнала да чака.

Танк продължи да шофира по-бавно от максималната разрешена скорост. Зад тях се беше образувала колона. Той намали още и даде мигач. Намеренията му бяха ясни - отказваше се от преследването. След няколко секунди колата отдясно ускори и им отвори пролука да минат. Танк се престрои точно когато подминаваха табелата

„ЛЕТИЩЕ ТОВАРЕН ТЕРМИНАЛ 500 м“.

Водещото „Тахо“ ускори. Автомобилът зад тях също се откъсна и целият конвой на ФБР се изгуби от погледа им за секунди. Забавеният трафик се втурна напред, колите се лееха край тях, сякаш бяха камък в забързан поток.

- Сложила ли си колана? - попита Танк.

- Да, защо?

- Дръж се.

Танк зави рязко вляво, като смъкна на трета предавка и натисна газта. Зад тях се чуха свирене на гуми и гневни клаксони. Джипът пресече и двете ленти и удари бордюра на разделителното островче между двете платна на магистралата. Предните гуми подскочиха и колата се приземи с разтърсващ гръбнака удар. Танк слезе от банкета в насрещното движение. И двете близки ленти бяха празни. Той прекоси магистралата и влезе в отклонението за включване.

- Внимавай! - изкрещя Мери.

На около петдесет метра един голям камион идваше право срещу тях. Мери виждаше единствено огромната му хромирана предна решетка и фаровете. Можеше да се закълне, че те гледат право в нея. Камионът изрева с клаксона си, Мери сграбчи подлакътника и се стегна за удара. Танк насочи джипа плътно вляво, вратата му се триеше в мантинелата, хвърчаха искри. Разминаха се с камиона на сантиметър, толкова близо, че ушите на Мери изпукаха от рязката смяна на въздушното налягане.