Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Това нормално ли е?

- Не бих могъл да знам. Но аутопсиите се извършват в окръга, където е настъпила смъртта.

- По принцип. Значи ще откраднат тялото му, за да прикрият какво е станало.

- Не бързайте толкова - успокои я Танк, макар че хранеше същите подозрения. - Нямаме идея защо искат да пратят тялото в Куонтико. Може да има поне десет други причини за извършването на аутопсията там.

- Кога ще транспортират тялото на съпруга ми?

- По някое време след дванадесет часа на обед.

- Днес?

- Да, госпожо.

Мери скочи бързо на крака и метна чантата си на рамо.

- Грейс! - извика тя към стълбите. - Ще те заведа при Кери. Трябва да тръгваме. Веднага!

Танк се изправи, а Мери грабна ключовете от колата и изведе дъщеря си навън.

- Къде отивате? - попита той.

- До центъра. До патологията. Няма да им позволя да вземат Джо без бой.

Мери отиде до колата си и се спря, преди да се качи.

- Вие няма ли да дойдете?

Танк Потър стоеше и я гледаше с ръце в джобовете, наклонил рошавата си глава.

- Не е моя работа да се карам с ФБР - каза той.

Мери стъпи с един крак извън колата. Осъзна, че е отишла твърде далеч. Той гонеше история и материал за вестника, но тя преследваше много повече.

- Не очаквам да ми помагате, г-н Потър, но не бих имала нищо против един свидетел.

Потър не помръдна и с нищо не показа, че ще тръгне с нея.

Мери се качи в колата и запали двигателя. С почуда за- беляза, че бензинът й е на привършване и стрелката сочи към резервата.

- Не потегляйте още - повика го тя, докато Танк се качваше в джипа си. Мери бутна вратата с лакът, изскочи от колата и се затича нагоре по улицата. - Имате ли достатъчно бензин да ме закарате до центъра?

Пет минути по-късно джипът боботеше по „Мопак“, а скоростомерът приближаваше сто и двадесет километра в час. Мери седеше сковано, държеше се с една ръка за подлакътника и беше стъпила от двете страни на зеещата в пода дупка, като се молеше да не се натъкнат на камък или на някакъв случаен клон.

- Добре ли сте, г-н Потър? Преди малко ми изглеждахте малко бледен.

- Нищо ми няма - отвърна Потър с анемична усмивка. Ако тя не си беше помислила, че той е с махмурлук, сега си помисли точно това.

Обедният трафик беше слаб. След десет минути прелитаха край ботаническата градина, Потър зави на изток по шосе 183, край което се редяха гигантският нов комплекс на „Епъл“, „Национални полупроводници“, Ай Би Ем, а накрая и на „УАН Технолоджис“. Мери се сети за Джес, нейния малък Бил Гейтс... Не, кой беше онзи, когото тя веднъж беше нарекла „най-великия програмист“. Нейният собствен малък Грубиянин.

- Движим се добре - отбеляза Танк. - Да се надяваме, че все още няма да са преместили тялото на съпруга ти.

- Да се надяваме - съгласи се Мери. - Благодаря ти.

- За какво?

- Че задаваш въпроси.

- Това ми е работата.

- Дори и така да е. Това означава много за мен.

- Аз съм репортер. Не ти правя някаква услуга.

- Не беше длъжен да ме закараш.

Танк я изгледа и присви очи.

- Наистина ли мислиш, че ще можеш да ги спреш и да им попречиш да изпратят тялото на съпруга ти във Вирджиния?

- Не. Но поне ще знаят, че не ги изпускаме от поглед.

- Лейди, не съм сигурен, че това е хубаво нещо.

Мери забеляза предупреждението в гласа на Потър. То й напомни за Ранди Бел и категоричното му настояване никога повече да не споменава „Семафор Хрумна й, че си вре носа там, където не бива, и че нейните проучвания може да не бъдат подминати с лека ръка. Но все пак това беше ФБР. Бюрото на Джо. Те може да й се ядосат, но нищо повече. Тя беше американски гражданин и имаше право да задава въпроси.

- Трябва да се обадя на моя авер - каза Танк. - Цялата работа може да излезе бързане нахалост и гонене на тоя, дето духа.

Ванът „Мерцедес Еърстрийм“ се движеше по магистралата на около осемстотин метра зад очукания джип и поддържаше сходна скорост. Джолана караше, а Къртицата седеше в работното отделение и поддържаше наблюдението. Не виждаха джипа, но нямаше никакъв шанс да им се изплъзне. Освен десетките снимки на Танк Потър „ПитПат“ беше открила и телефонния му номер, при това много лесно, на страницата на „Стейтсмън“ с профилите на служителите. Проверката показа, че Хенри Тедеъс Потир е клиент на „УА Н Мобайл“.