Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Една стюардеса взе сакото му и му подаде бутилка пречистена вода „Пента“.

Питър Бригс го последва в самолета, затвори вратата и я заключи.

- Активирайте СЕП.

Стюардесата отиде до контролното табло и включи системата срещу електронно подслушване на самолета.

Йън се стовари в едно кресло.

- Какво, по дяволите, прави тя сега?

Бригс седна в креслото насреща.

- Разпитва за „Семафор“. Произнесла е думата в разговор с бившия партньор на съпруга й, специален агент Рандал А. Бел.

- Как е възможно?

- Аз откъде да знам? - сопна се Бригс. Лицето му беше по-зачервено от обикновено, а изражението в бледите му сини очи подсказваше, че няма да търпи предизвикателствата. - Може мъжът й да е оставил папката със случая отворена на бюрото си. Може би тя чете писмата му. Може да й го е прошепнал в ухото, докато я е чукал през нощта, преди да умре. Има ли значение как! Казала го е. Ето, чуй сам.

Бригс остави телефона си на масата и пусна записа на разговора между Мери Грант и Ранди Бел.

- Звучи ми като догадка. Стрелба напосоки - каза Йън.

- Няма такова нещо.

- Но тя се е опитала да се обади на Бел още веднъж и да го пита, която дума трябва да не казва отново. Ако е била сигурна, че това е „Семафор“, нямаше да търси потвърждение.

- Ами, има го, и то благодарение на Ранди Бел. Той направо закачи радиомаяк на думата. След обаждането тя е започнала да търси в интернет какво ще излезе за „Семафор“ и го е пробвала и в комбинация с ФБР, ЦРУ, киберпрестъпност, пиратство и какво ли още не.

Бригс удари с юмрук по облегалката на креслото и вдигна пръст.

- Мейсън ни каза, че тя е костелив орех, голям дразнител и няма да се откаже.

- Ед Мейсън смята, че всеки, който не работи за него, е или голям дразнител, или заплаха за националната сигурност.

Заместник-директорът на ФБР Едуард Дж. Мейсън III беше или най-големият му приятел, или най-големият му враг. Йън отиде до предната част на салона, за да се увери, че никой от екипажа или стюардесите не слуша.

- С какво друго се е заела нашата дръзка вдовица?

- Виж сам.

Бригс му подаде разпечатка на данните от наблюдението на дома на Грант. Йън разгледа списъка с онлайн активността. Някой в къщата обичаше да гледа клипове на сладки животинчета в Ютюб. Котенца, кученца и ленивци. Ленивци. Той се усмихна въпреки лошото си настроение. Собствените му синове прекарваха часове наред в гледане на сладки животинчета в ютюб. Йън нямаше нищо против. Беше по-добре от прекарване на часове наред в гледане на не чак толкова сладки клипове на мъже и жени, които можеха да се открият също толкова лесно. Дванадесетгодишните момчета нямаше все да гледат котенца, разхождащи се по клавишите на пианото.

- Ще се оправим с това, като се върнем. Дотогава...

Бригс вдигна ръка и го прекъсна. Държеше телефона до ухото си, а лицето почервеня още повече.

- Какво каза?... Кой?... Какво?... Ох, Исусе Христе! Мамицата му!

- Какво има? - попита го Йън.

Бригс остави телефона си на масата.

- Тя си има посетител. Репортер от вестник. Още ли искаш да изчакаме, докато се върнем?

Танк седеше с Мери Грант на масата в кухнята. Беше благодарен, че не е отвън в жегата и още по-благодарен за студения чай, който тя му предложи. Беше разбрал, че тя не е от Юга, тъй като в чая нямаше нито достатъчно лимон, нито достатъчно захар. Но беше студена течност и беше изпил половината чаша, дори преди да разбере.

- Добре, защо смяташ, че от ФБР лъжат - попита той, като остави чашата.

Мери седеше на ръба на стола и излъчваше притеснение от всяка пора на тялото си.

- Според тях случаят е разкрит и вече е приключен. Джо е позволил на въоръжен информатор да се качи в колата с него и информаторът го прострелял.

Танк извади телефона си, остави го на масата и помоли за разрешение да запише разговора. Мери кимна и продължи. Разказа за гласовото съобщение, което беше получила от съпруга си (Танк сметна, че това е същото съобщение, за което беше споменала и Грейс), и за противоречивото и нервно поведение на Дон Бенет.

- Първо искаше да вземе телефона ми, а след това не искаше да има нищо общо с него. Отказа ми в прав текст да ми помогне за съобщението. Защо?

- Може би е знаел какво се казва в него.

- Цялата история просто не се връзва - каза Мери, вече по- спокойна. - Лекарят рече, че куршумът, убил Джо, е засегнал гръбначния стълб. Това би го парализирало от гърдите надолу на секундата. След това не би могъл да простреля който и да било. Просто не разбирам - въздъхна тя и погледна Танк в очите. -А най-вече, г-н Потър, просто знам, че те лъжат. Познавам Джо и знам, че той не би се забъркал в такава ситуация. Вие сте на ред. Защо дойдохте?