Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Фиск погледна към колегите си на подиума.

- Подкомисията подготвена ли е да предложи препоръките си относно покупката на хардуер и софтуер на УАН за новата интранет мрежа, разработвана за Централното разузнавателно управление?

„Прайм“ се наричаше свръхсекретна комуникационна мрежа или интранет, специално разработвана за ЦРУ С нея управлението щеше да избегне отворения формат на интернет. В съчетание с „Титан“ в АНС в Юта „Прайм“ щеше да осигури на Йън пълен достъп до всички разузнавателни мрежи на Съединените щати.

Питър Бригс сложи ръка на рамото на Йън.

- Шефе, приключвай с това. Имаме проблем.

Йън вдигна пръст.

- Само минутка, сенатор Фиск.

- Разбира се, г-н Принс.

- Какво има? - прошепна Йън през насилената си усмивка. - Надявам се не е Гордън Мей.

- Не - отвърна Бригс. - Жената е.

Нямаше нужда да пита коя жена. Напоследък имаше само една.

- Сега пък какво?

- Разпитва за „Семафор“.

- Как така?

- Ами така. Сега това е най-важното.

Йън се извърна към подиума.

- Моля, продължете, сенаторе.

Отговори на следващите въпроси колкото се можеше по- сбито и кратко. Това беше най-дългият час в живота му.

Танк Потър провери изписания на бордюра номер и угаси двигателя. Без да помисли, бръкна под седалката за подкрепително. Една оголена пружина го убоде по пръста, той подскочи и си трясна главата във волана. Старите навици умират трудно.

Пречистеният Танк отиде до вратата и натисна звънеца със стабилна ръка. Имаше домашния номер на семейство Грант, но не се беше обадил предварително. Първо правило на журналиста - никога не позволявай да знаят, че идваш.

Едно бледо момиче по клин и тениска отвори вратата.

- Здравейте.

- Здравей - каза Танк. - Майка ти вкъщи ли е?

- А кой пита?

-ТанкПотър. Аз съм репортер. Получавате ли „Стейтсмън“?

- Това какво е?

- Вестник. Виждала ли си го?

- Мама чете „Ню Йорк Таймс“ онлайн. Ние сме абонирани за списание „Пийпъл“.

Момичето протегна ръка.

- Казвам се Грейс. Радвам се да се запознаем.

Ръчичката й направо изчезна в лапата на Танк.

- И аз се радвам.

- Много си грамаден.

- Майка ми искаше да е сигурна, че всички ще ме забелязват.

- Получило й се е. В момента мама я няма. Води сестра ми на лятно училище. За татко ли сте дошли да питате?

- За него. Съжалявам за случилото се.

- Не можем да разберем как някой толкова умен като него ще допусне някой лош тип толкова близо, че да го застреля.

- Майка ви ли казва така?

- Не. Аз го казвам. Тя все още е много разстроена, че е изтрила гласовото съобщение на тате. Обвинява сестра ми, но Джеси се кълне, че само е разкодирала телефона и не е пипала съобщението.

- Разбирам - усмихна се Танк, сякаш знаеше за какво говори тя. - Имаш ли представа кога майка ти ще се...

Свиренето на автомобилни гуми при острия завой към алеята го прекъсна. Един новичък „Нисан“ спря точно пред предната врата.

- Ето я мама - каза Грейс.

Танк помаха срамежливо. Не искаше да изглежда заплашително, но с неговите габарити това беше доста трудно.

Една добре облечена и привлекателна жена излезе от колата и забърза по пътеката.

- С какво мога да ви помогна?

- Госпожа Грант? Казвам се Танк Потър. От „Стейтсмън“ съм.

- Това е вестник - добави Грейс.

Мери Грант се спря на около крачка от него, погледна зад рамото му, за да се увери, че дъщеря й е добре, и го изгледа явно недружелюбно.

- Защо днес във вестника нямаше нищо ново за Джо?

- Дойдох да говорим точно за това. Първо, моля ви да приемете съболезнованията ми.

- Благодаря - кимна Мери и го посочи с пръст. - Казахте Потър? Статията вчера не беше написана от вас.

- Бях ангажиран с друго събитие.

Мери мина покрай него и се обърна към дъщеря си.

- Грейс, влез вътре. Остави ни за минутка с г-н Потър.

- Казва се Танк - уведоми я Грейс и извъртя очи.

- Затвори вратата, миличко - подкани я Мери.

- Чай, Танк - каза Грейс и затвори вратата.

- И така - продължи Мери, - защо се забавихте толкова?

- Моля?

- Защо чак сега разбрахте, че от ФБР лъжат? Затова сте тук, права ли съм?