Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Някой друг? Не се стеснявайте, очаква ви само позорно унижение и силно неудобство.

Джеси продължаваше да гледа надолу и беше скрила отговора си с ръце.

- Гарет? - обърна се асистентът към него. - Имаш ли нещо за мен?

- Успях да кракна само пет или шест хеша.

- Има над десет сайта, които биха могли да ти покажат как да го направиш.

- Съжалявам, Лайнъс. Може би другия път ще се справя по-добре.

Преподавателят мина надолу по пътеката.

- Джеси? Написа ли нещо? Поне нещичко?

Тя трепна, като чу името си. Усети, че Лайнъс я гледа, и се размърда в стола си.

- Нищо? А някой друг?

Лайнъс отново се подсмихна, като изглеждаше изключително доволен от себе си.

- Добре тогава...

- Ами... - обади се Джеси.

- Госпожице Грант?

Джеси вдигна глава. Всички други курсисти бяха вперили погледи в нея.

- Чакаме ви.

Джеси погледна хората в очите, като прие предизвикателството от всеки, а нещо в нея набираше сила.

- Имате цялото ни внимание - каза Лайнъс.

- Лесно е.

Джеси излезе отпред, нахвърля отговора върху дъската и започна да обяснява решението си.

- Ето - каза тя, като приключи и седна. - Знамето е пленено.

Лайнъс огледа работата и се върна до чина й.

- Никога преди не сте виждали тази задача, нали? - прошепна той, като се беше привел толкова, че брадата му можеше да я одраска по бузата.

Джеси поклати глава.

- Заклеваш ли се?

- Заклевам се.

- Добре. Приключихме с това.

Джеси се почувства обезсърчена. Беше уверена, че отговорът й е верен.

Лайнъс бръкна в чантата си и извади бутилка „Хайнекен“. Дръпна халката на капачката със зъби и изгълта бирата. Оригна се, мина по пътеката и остави празната бутилка на чина на Джеси.

- Поздравления, госпожице Грант. Отговорът ви е точно в десетката.

Целият курс гръмна от овации. Гарет скандираше името й. Джеси гледаше право напред, гърдите й се издуваха от гордост, а бузите й внезапно пламнаха и станаха по-горещи от Слънцето.

Лайнъс се наведе и прошепна:

- Не съм казвал, че бутилката ще бъде пълна.

- С настоящето обявявам сесията на изслушването при закрити врати на Сенатската комисия по разузнаване за открита.

Йън зае мястото си на масата на свидетеля и намести възела на вратовръзката си. Адвокатът му седна до него и го потупа по ръката, сякаш Йън беше обвиняем и имаше нужда от подкрепа. Той прие потупването като нещо, което се включва в адвокатската такса от седемстотин долара на час. Питър Бригс седна зад него заедно с тримата помощници на адвоката. Те взимаха по четиристотин долара на час. За тези пари може би трябваше да държат Бригс за ръката.

- Събрали сме се за шестмесечния преглед на нашата програма за съвместно подпомагане с „УАН Технолоджис“ - каза сенатор Бейли Фиск от Тенеси, председател на подкомисията. Той беше възрастен, енергичен и през последните двадесет години неизменно носеше тупе, сякаш направено от стоманена вълна.

- „УАН Технолоджис“ е представена от Йън Принс, основател и председател. За протокола бих искал да изразя нашите най-дълбоки благодарности за вашето присъствие днес и нашето признание за дългогодишно сътрудничество с правителството на Съединените щати. Добре дошъл, г-н Принс.

- Удоволствието е мое - отвърна Йън. - Все трябваше да направя нещо, за да си заслужа паспорта и гражданството, нали?

Той огледа четиримата мъже и двете жени, седящи пред него на издигнат подиум. Познаваше ги лично, всъщност доста по-добре, отколкото те самите подозираха. Сенатор Фиск и сенатор Боудън бяха клиенти на „УАН Мобайл“. Той рутинно записваше всичките им разговори и запазваше снимките и съобщенията от телефоните им.

Знаеше например, че сенатор Фиск въртеше авантюра с двадесет и един годишен стажант мъж (имаше снимки и текстови съобщения със сексуално съдържание) и че сенатор Боудън беше отказала да се лекува от зависимостта си от алкохол и медикаменти. Наскоро се беше сдобил и с един разговор между сенатора и съпруга й, в който тя с пиянски глас му заявяваше, че да се наслади на две бутилки каберне на вечер е нейно право и че „американският народ може да ходи да се шиба“, ако си мисли, че тя е пияна.

Йън не възнамеряваше да използва тези материали... засега. Приемаше ги като бели пари за черни дни. Струваше си да си по-спестовен.