Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Уолш го потупа по рамото.

- Добре тогава. Разправи ми всичко още веднъж.

- Тя го каза: „Семафор“. Просто ей така, като гръм от ясно небе. Това не е дума, която се използва всеки ден.

- За това си прав.

Дилън Уолш потри врата си и направи няколко крачки из кабинета си на петия етаж в главното управление на ФБР във Вашингтон. Като за начало „Семафор“ беше малка операция. Участваха само четирима агенти, включително и той. Броят им беше ограничен по необходимост - нямаше нужда от тръби и фанфари, когато разследваш човека, хакнал компютърната система на Бюрото. Не и когато този човек беше Йън Принс. Предохранителните мерки ставаха двойно по-строги, когато Принс държеше в джоба си основния ти съперник в организацията.

Отделът за разследване на киберпрестъпления беше формиран преди пет години, за да помогне в справянето със заплахи за националната сигурност като удари срещу компютри или по-точно опити за хакване - незаконно проникване в правителствени системи или системи на частни предприемачи. Затова Уолш следеше съвместната работата на екипа си с всички членове на разузнавателната общност на САЩ (ЦРУ АНС, Министерството на вътрешната сигурност и т.н.), както и с щатските и местните правоохранителни агенции. През тези пет години първият „пожарен“ екип от десет души се беше разраснал в сто отдадени на работата си агенти, като почти всички имаха научни степени по компютърни науки, а задачата им беше да предотвратяват прониквалия в компютри и мрежи, кражби на самоличност и интернет престъпления.

В Бюрото съкращението на отдела за разследване на киберпрестъпления би трябвало да бъде ОРК, но помежду си агентите го наричаха „Специални интернет дейности“ или СИД. Така се избягваше и объркването с другия ОРК, или отдела за разследване на криминални престъпления.

- Все пак - продължи Уолш, - това, че тя го е казала, само по себе ни се означава нищо.

- Тя знае, че Дон Бенет прикрива нещо. Това й стига. Познавам я, Дилън, тя няма да се откаже, докато не открие истината за смъртта на мъжа си.

- И аз не бих се отказал.

Бел сръбна кафе от чашата си.

- Чува ли се нещо от Мейсън?

- Вчера е летял дотам, за да наглежда нещата. Демонстрация на загрижеността на Бюрото за един от нашите.

- На такова прилича.

- Мейсън продължава да дрънка едно и също. Той смята, че ако на УАН, на Йън Принс или на онзи негов суперкомпютър се случи нещо лошо, това ще застраши способността на АНС да си върши работата. А нашата работа не е да спрем лошите типове да си врат носовете из нашите компютри само и само Мейсън и Императора да могат да правят каквото си искат.

- За това не знам - каза Бел, - но ми е ясно, че ако вярваме, че Мери Грант ще продължи да рови, значи Йън Принс ще направи същото.

- Именно - кимна Уолш, като стана и отиде до прозореца, за да погледне през алеята към белия обелиск на Вашингтонския монумент и сградата на Смитсоновия институт. - Точно на това разчитам.

- Не мога просто да седя тук - каза Джеси на майка си в кухнята. - Депресиращо е. Вчера пропуснах курс. Не мога и днес да го пропусна.

- Трябва да си тук със сестра си.

- Грейс е добре. Може да отиде при Креймърови и да си играе.

- Джес, моля те - изгледа я Мери. Изражението й стана по- строго, а устните й се опънаха по зъбите. - Не и днес.

- Но... - Джеси се опита да приложи номера на Грейс. Държеше ръцете си до тялото и не се прегърбваше. По-трудно й беше да говори с изтънял и звънлив глас като сестра си. - Добре, мамо. Ще остана, ако имаш нужда от мен.

- Благодаря ти, захарче. Много мило от твоя страна. Оценявам го.

Мери сведе глава на една страна, изражението й омекна и от раменете й сякаш падна някаква тежест.

- Като се замисля, Грейс наистина ще е добре.

- Сигурна ли си? Не е чак толкова наложително да ходя.

Мери се усмихна и погледна часовника си.

- Курсът започва в единадесет, нали?

- От единадесет до един. Но след това мога да се помотая.

Джеси се сепна и си напомни да внимава какви думи използва. Родителите смятаха, че „да се помотая“ означава да си потърсиш малко трева или да извършиш престъпление, за което ще попаднеш в затвора.

- Искам да кажа, че бих могла да остана и да поговоря с преподавателя. Той е адски умен.