Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Времето лети - отбеляза Улф, като ги поведе към масата. - Сигурно си идвал преди цялата онази глупост с Мериуедър.

- Така беше - каза Йън. - Смятам, че всичко това вече е зад нас.

„Глупостта“ беше продължителното разследване на ФБР по обвиненията в подкупи и изнудване около придобиването на „Мериуедър Системс“ от УАН. Същите беше отправил и Гордън Мей преди два дни на самолетната писта в Рино, макар че не се и споменаваше за някакво участие в самолетната катастрофа, отнела живота на Джон Мериуедър.

Точно в отговор на тези обвинения Йън сметна за необходимо да проникне в централната компютърна система на ФБР. Беше успял да събере достатъчно информация, за да спре проучванията на Бюрото, но цената беше висока. Работата му не остана незабелязана от отдела за разследване на киберпрестъ- пления на ФБР и от специален агент Джоузеф Грант.

- Така казват и от ФБР. Кой съм аз, че да споря?

Улф зае мястото си начело на конферентната маса и махна на Йън да седне от дясната му страна.

Директорът на АНС беше среден на ръст и със средно телосложение. Косата му оредяваше, имаше пухкаво и приятно лице и някак плахи сини очи, които примигваха често зад очилата без рамки. Не приличаше на император, а по-скоро на баща на средна възраст, който беше седял до късно през нощта, а на другия ден е помогнал на детето да си напише домашните. През времето като ръководител на АНС беше успял да превърне някога полузаспалата и незабележима агенция в най-хваления борец срещу тероризма. Когато генерал Тери Улф искаше нещо, Конгресът и военните пристигаха на бегом с бележник в ръката, готови да записват.

Йън отвори бутилката минерална вода пред себе си и изчака генералът да спомене „Семафор“, но думата така и остана неизречена.

С Улф беше и Боб Голдфарб, директор на Националната лаборатория „Оук Ридж“, водещия център за компютърни изследвания в страната. Голдфарб беше доста възрастен и приличаше на гном, а по ушите му имаше толкова косми, колкото и по покритата със старчески петна глава.

- Здрасти, Боб - поздрави го Йън. - Отдавна не сме се виждали.

- Ексафлопи - прошепна Голдфарб. - Възможно ли е?

Йън само се усмихна загадъчно. Хубавите неща се случват на хората, които умеят да чакат.

- Да преминем ли към важните неща? - започна Улф. - Да разбираме ли, че сте разрешили въпроса с прегряването?

- Точно така - потвърди Йън.

- Тъкмо навреме - каза Голдфарб. - Позабавихме се, нали?

- Не можем да рискуваме друг инцидент - вметна Улф дипломатично. - Напоследък „Блъфдейл“ ни е приоритет номер едно. Доста инвестирахме в демонстрацията.

В Блъфдейл, щата Юта, се намираше „Център за данни Юта“. Скоро той щеше да се превърне в най-голямото хранилище за разузнавателни данни, а шест месеца по-рано АНС беше инсталирала там двеста суперкомпютъра „Титан“. Смятаха го за „свръхмодерно съоръжение, създадено да подкрепя разузнавателната общност в мисията й да поддържа и защитава националната кибернетична сигурност“. В действителност „Център за данни Юта“ беше прахосмукачка, създадена да погълне толкова от световния интернет трафик, колкото позволяваше технологията. Той събираше трафика от кабелите по дъното на океана и подземнито фиброоптични кабели, от сателитите горе високо в небесата и от чиниите по земята. Сървърите му бяха толкова големи, че измерваха обема не с гигабайтове, те- ребайтове или дори с петабайтове. Те измерваха паметта си с йотабайтове, а един йотабайт се равняваше на петстотин квинтилиона (500 000 000 000 000 000 000) страници текст.

Основната цел на „Център за данни Юта“ беше да събира и съхранява целия комуникационен трафик, създаден от целия свят през следващите десет години.

- Той е и наш приоритет - каза Йън. - Но това беше преди шест месеца, веднага след като поехме проекта от Джон Мериуедър. Както ще видите, направихме някои подобрения.

- Честно казано, момчетата от „Оук Ридж“ са скептично настроени - рече Голдфарб. - Едва няколко души не смятат така.

- До вчера и аз имах съмнения. Но мога да ви обещая, че параметрите са точни.

- Ексафлопи. Наистина ли? - учуди се Голдфарб.

- Това беше нещото, което екипът ни обмисли много внимателно, когато поехме управлението на проекта - включи се Пател. - Скоростта е основен фактор, когато се изпълняват алгоритмични стратегии.

Стратегиите, за които говореше Пател, се отнасяха до дешифриране на кодирани съобщения, или казано по-просто - до „разбиване на кодове“. АНС искаше най-мощния суперкомпютър в света по една-единствена причина. „Титан“ беше прегрял при първия тест и тогава Улф не беше толкова дипломатичен. Втората демонстрация беше насрочена за утре сутринта, щяха да присъстват множество високопоставени хора от правителството, включително и вицепрезидентът. Това щеше да е вторият и последен шанс на „Титан“ и всички в стаята го знаеха.