Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Грейс искаше да го попита за синината. Лекарят каза, че е по-добре, но тя беше прочела много за болестта, която се беше опитала да я убие. Знаеше, че не всички момичета успяват да се излекуват. Все някой трябваше да бъде едното или двете на всеки десет, които не можеха да се преборят.

Тя отново огледа синината и си каза, че е от батута. Не беше от рака. Бог не би причинил това на семейството и, не и след като прибра татко и.

Реши да не казва на майка си за болката в крака. Не смяташе, че тя ще успее да го понесе точно сега.

- Мое.

Форт „Джордж Г. Мийд“ се простираше върху над две хиляди хектара сред хълмовете и полетата на щата Мериленд и се намираше на четиридесет и един километра североизточно от Вашингтон, окръг Колумбия. Отворен за пръв път през 1917 г., той беше избран за дом на Агенцията по национална сигурност през петдесетте години на миналия век, тъй като беше близо до столицата на страната. Студената война беше в разгара си, споменът за Кубинската криза с ядрените ракети беше все още пресен и се смяташе, че „Форт Мийд“ е достатъчно близо до Вашингтон, за да се стига лесно, но и достатъчно далеч, за да оцелее при ядрен удар срещу града. В момента във „Форт Мийд“ работеха над четиридесет хиляди служители, а много от тях имаха достъп и до най-секретните документи.

Фортът имаше свои собствени поща, пожарна и полицейско управление, а целият периметър беше ограден с метални мрежи, по които течеше ток. Камери за наблюдение и датчици за движение покриваха всеки квадратен метър. Всяка от над хиляда и тристате сгради в комплекса беше облицована с мед, за да не се допусне излъчване на електромагнитен сигнал.

Йън Принс чакаше на пропускателния пункт, докато проучваха документите му, и гледаше през редиците огради към правоъгълната сграда от черно стъкло на осемстотин метра от него, където се намираше щабът на най-тайната разузнавателна организация в страната.

- Мое - повтори си той.

Задачата на АНС беше да събира и да анализира всички комуникационни сигнали и данни, имащи връзка към външното разузнаване, с всякакви тайни или явни методи. Преди тридесет години това означаваше прехващане на подозрителни радиоемисии, телефонни разговори и сателитен трафик. Днес означаваше всичко това плюс следене на интернета - не само наблюдение на целия онлайн трафик за улики за лоши намерения, но и защита на всички правителствени комуникации и информационни системи на Съединените щати от външна намеса и пробив. В този слънчев и влажен ден Йън и колегите му бяха дошли да предложат подкрепата на УАН и за двете задачи.

- Заповядайте, сър - каза охраната и върна личните карти на Йън и спътниците му Питър Бригс и Дев Пател. - Добре дошли във „Форт Мийд“.

Йън забеляза изпитателния поглед на човека.

- Нещо не е наред ли?

Това не беше първото му посещение във „Форт Мийд“, нито пък второто, третото или дори десетото. От октомври 2001 г. идваше тук тайно по три или четири пъти на година и винаги го посрещаха с този слисан вид.

- Не очаквах, че вие ще карате - каза охраната. - Мислех, че ще имате шофьор.

- Винаги аз карам - отговори Йън и вдигна ръка за поздрав.

- Да, сър. Приятен ден.

Вратата се вдигна, а едновременно с това дебелата стоманена преграда се скри в земята. Йън потегли по дългата виеща се алея, която водеше към черната сграда, известна официално като ОПС2А. Спомняше си чувството на страхопочитание при първите си визити, силната тръпка от това, че е толкова близо до най-мощната апаратура за събиране на данни в света. Тогава идеята му хрумна за пръв път.

С времето страхопочитанието се притъпи, тъй като той и УАН станаха партньор на АНС, макар и таен и прикрит. Днес беше на крачка от осъществяването на мечтата си, смяната на поколението наближаваше и той изпитваше единствено гордост. Бащинска гордост. Един ден, съвсем скоро, всичко това щеше да бъде негово.

- Мое.

Когато Йън пристигна, Императора вече го чакаше в конферентната зала.

- Радвам се да те видя, Йън - посрещна го генерал Тери Улф от военновъздушните сили на САЩ, директор на Агенцията по национална сигурност, началник на Централната служба по безопасност и командир на Кибернетическото командване на САЩ. Всички в разузнаването го знаеха като Императора.

- Нима минаха шест месеца?

- Седем - отвърна Йън. - Мисля, че идвах през декември.

Улф поздрави Пател топло, като се обърна към него с „доктор Пател“. Бригс остана да чака отвън.