Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Много мило, но ще се оправим.

Мери прегърна Кери и дълго време я стискаше здраво.

- Благодаря ти.

Кери погледна часовника си.

- Трябва да изчезвам. Ще направя закуска на мъжлето. Налага се да го гледам как си яде овесените ядки и си пие протеиновия шейк. Това минава за сутрешен секс.

Мери прегърна приятелката си още веднъж и тя излезе през плъзгащата се врата.

Мери се качи горе, взе си душ и си напомни да се обади на Ранди Бел веднага щом се оправи. Спомняше си, че той си падаше по скоча. Може би щеше да го хване с махмурлук и в настроение да изплюе камъчето за пътуванията им с Джо до Сан Хосе.

Излезе от банята и изтри косата си с хавлия. Един-два пъти й се стори, че чува някакъв слаб шум, ослуша се, но нямаше нищо. Среса се и се облече за втория ден на вдовството си. Не носеше черно. Избра си светлокафяви къси панталони и синя тениска. На Джо би му харесало. Влезе в спалнята и чу звука отново. Някой стенеше.

Грейс!

Тя изтича по коридора и отвори вратата на стаята на дъщеря си. Момичетата лежаха на леглото, Джеси сочеше синината на бедрото на сестра си и се смееше.

- Прилича на играчка Миньон, мамо. Жълто с голяма черна точка по средата.

Грейс бутна ръката на Джеси.

- Кажи й да спре да ме дразни.

- Не, не е като Миньон - не преставаше да я сочи Джес. - Като изакано от гарга е. Дори още по-зле.

Около моловете и паркингите в града се събираха големи ята от стотици от тези шумни и неприятни птици.

- Джес, моля те - спря я майка й. - Бъди по-мила.

- Грейс има изакано от гарга на крака си.

- Мамо!

- Джеси, престани да тормозиш сестра си.

- Тя ме нарече дебела.

- Не съм. Гледах един клип, а Джес дойде и започна да ме дразни.

Мери приседна на леглото до Грейс.

- Боли ли те?

- Не, нищо ми няма - отвърна тя.

Мери отиде да донесе торбичка лед от фризера. Когато се върна, видя, че момичетата отново бяха първи дружки, лежаха рамо до рамо и гледаха някакъв клип на лаптопа. Тя внимателно сложи леда върху крака на Грейс, но тя не обърна никакво внимание.

- С какво се занимавате толкова рано, момичета? - попита ги Мери.

- Ти ме събуди - отвърна Джеси и я погледна. - Чух те, че ходиш из стаята на Грейс.

- Наистина?

- После те чух как затвори плъзгащата се врата.

- Но Кери и аз излязохме през предната.

- Както и да е - Джеси отново се зазяпа в клипа.

Мери не обърна внимание на думите на Джеси. Тя просто си беше такава. Наведе глава и погледна екрана на компютъра. Дъщерите й гледаха някакво животно в детска кошарка. Беше се хванало с лапи за преградата и имаше глуповато изражение.

- Какво, за Бога, е това?

- Ленивец - каза Джеси.

- Какво?

- Двупръст ленивец. Живее по дърветата в Южна Америка - поясни Грейс, като се кикотеше. - Не е ли сладък?

Мери се извърна, избърса тайно една сълза и си нареди да се отпусне. Когато отново погледна към лаптопа, вече се усмихваше.

- Да, сладък е - съгласи се тя, като се опитваше да влезе в духа на ситуацията. - Просто ти се иска да го нагушкаш, нали?

Джеси се надигна рязко на лакът.

- Може ли да си вземем един? Моля те!

Щом майка й и Джес излязоха от стаята, Грейс провери какво пише за ленивците в „Уикипедия“. С изумление разбра, че спят по двадесет и три часа в денонощието и им е нужен цял час, за да изминат сто метра. Наистина бяха много бавни, както смятаха всички. Тя реши, че ленивците й харесват, въпреки че майка й беше казала, че няма никакъв шанс да си вземат един за домашен любимец.

Грейс затвори лаптопа и седна. Рязкото движение я накара да потръпне. Усещаше крака си като залепен за хълбока. Не можеше да го помръдне. Погледна към вратата, за да се увери, че е затворена и никой не я гледа, и стана. Не успя веднага, а и много я болеше. Беше доволна, че никой не я вижда.

Отиде в банята и дръпна пижамата си. Натисна бедрото си с пръст и изохка. Синините обикновено не боляха чак толкова. Може би беше другото нещо. Мисълта я изплаши така силно, че за малко да се разплаче, но си захапа пръста, за да спре. Нямаше да е честно да каже на мама. Не и сега, когато татко вече го нямаше. Мама си имаше достатъчно проблеми.

Грейс закуцука обратно към леглото си. Около минута поговори с баща си наум и го запита дали е добре, но той не й отговори. Помисли си, че е така, защото все още не е в рая. Тя всъщност не вярваше наистина в рая. Поне не както го описваха в Библията. Вярваше в нещо друго. В нещо също толкова хубаво. Там беше топло и приятно и се намираше някъде в нощното небе. Знаеше, че баща й беше някъде там и щеше да й отговори, когато можеше.