Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Мери побесня. Кои бяха те, че да твърдят, че Джо е бил пропуснат? Отново съзря пръста на Дон Бенет в цялата статия. Те се размърда неспокойно в стола и се сети за предварително готовото му обяснение: „Разследването е приключено. Казах ти какво се е случило.“

Лъжец.

Мери провери сайтовете на „Ню Йорк Таймс“ и на „Вашингтон Поуст“, но там нямаше нови разкрития за смъртта на съпруга й. Още по-лошо беше, че и в двата вестника пишеше, че Джо е бил пропуснат за повишение. Това беше чисто и просто очерняне, умишлен опит за опетняване на репутацията му и за прехвърляне на вината за престрелката върху него, а не върху Бюрото.

Мери отвори чекмеджето си и извади отрязъка от бордната карта за полета от Остан до Сан Хосе. В миналото Джо често пътуваше с колега агент на име Ранди Бел. Беше им идвал на гости много пъти. Мил и добронамерен мъж, с десет години по- възрастен от Джо. Едва тогава тя осъзна, че Ранди не се беше обадил, за да изкаже съболезнованията си.

Мери имаше номера му в телефона си. В Остин беше шест часа сутринта, което значеше, че в Сакраменто е четири и тя си напомни да не забрави да му звънне по-късно.

В следващите няколко минути Мери изчете имейлите си и провери баланса по банковата си сметка. Мислите за бъдещето не й даваха мира, притесняваше се за пари, за Грейс, за... ами, за всичко.

Почукването на плъзгащата се остъклена врата я накара да подскочи. Кери Креймър стоеше отвън, облечена в екипа си за бягане, и сочеше часовника си. В шест сутринта в понеделник, сряда и петък двете излизаха да тичат. Щом слънцето се издигнеше над върховете на дърветата, ставаше прекалено горещо за нещо повече от кратка разходка.

- Днес не мога - каза Мери, като отключи вратата.

- Как така не можеш? Шест часът е. Давай да тръгваме.

Мери си помисли за Грейс, за синината, за бордната карта и за обаждането до Ранди Бел.

- Не мога, имам твърде много...

- Само пет километра, преди да е станало горещо. Хайде. Трябва да го направиш.

Мери остави айпада си. Кери беше права. Тичането проясняваше ума й и й помагаше, а днес се нуждаеше от такава почивка повече от всякога.

- Дай ми само секунда.

Върна се след пет минути, погледна Кери и се разсмя. И двете бяха в сини къси панталонки, бели тениски и бели бейз- болни шапки, а вързаните на опашка коси бяха изтеглени през отвора над закопчалките.

- Като близначки - отбеляза тя.

- Спят ли още момичетата?

- Няма да отворят очи преди осем - каза Мери безгрижно, като отказа да се притеснява за Грейс, докато се върне. - Права си. Трябва да потичам. Нека минем отпред.

- Контролно време от двадесет и девет минути.

- Давай.

- Нещо се случва - каза Къртицата.

Двамата с Джолана седяха в работното отделение на техния „Мерцедес Еърстрийм“. Вътре гъмжеше от монитори с висока резолюция и най-модерно оборудване за наблюдение. Ванът беше създаден за нуждите на правоохранителните служби, произведен от „Гардиън ОТН“ (ОТН означаваше „оборудване за техническо наблюдение”), една от стотиците компании, собственост на „УАН Технолоджис“. По екраните се виждаха изображения от камерата, която Къртицата беше инсталирал предишния ден. Мъжете видяха как жените излязоха от къщата и отидоха да бягат.

- Коя си избираш? - попита Джолана. - На мен ми харесва тая с жълтите маратонки и готиния задник. За теб остава оная с големите цици.

- Не е мой тип - отвърна Къртицата.

- А, да, бе. Забравих, че такива не ти допадат.

- Какви такива?

- Зрели.

На друг екран се виждаше цялата онлайн дейност на компютрите в къщата на „Пикфеър Драйв“. Всяко устройство се идентифицираше с петнадесетцифров IP адрес. Къртицата провери наскоро посетените адреси. „Остин Американ Стейтсмън“, „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“. Той кликна върху всеки от тях и беше възнаграден с линкове към статиите, които Мери Грант беше чела, и видя колко време беше прекарала във всеки сайт. Беше проверявала за материали за съпруга си, но в това нямаше нищо чудно.

После беше влязла в пощата си, но сайтът беше криптиран и той нямаше как да види чии писма беше чела или до кого беше пратила имейли.

Дотук тази сутрин Мери Грант се държеше като добро момиче.

Къртицата стана и отиде на шофьорското място.

- Какво правиш? - попита го Джолана.