Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Какво забавяне?

- В изследванията. По настояване на ФБР патологът е упражнил правото си да задържи тялото на съпруга ви колкото е необходимо. Бих казал поне седмица.

- Седмица? Но... - Мери преглътна думите си. Гневът нямаше да промени нищо. Благодари на погребалния агент и затвори.

Тя остави телефона. Никой не я беше уведомил, че ще се извършва аутопсия. Какво различно от хирурзите би могъл да открие патологът? Тя осъзна, че всичко е част от общата схема. Първо Дон Бенет отказа да й помогне за възстановяването на съобщението на Джо, после съдия Карузо й рече да престане да разпитва, а сега и закъснение от поне седмица за изследванията на тялото.

Това не беше схема. Беше конспирация.

Но каква, запита се тя и се изсмя подигравателно на собствената си наивност. Нима конспирациите не бяха винаги за едно и също нещо?

Мери се извъртя към бюрото и подреди находките си. Като се започне от ноември миналата година, Джо беше летял шестнадесет пъти до Сан Хосе, без тя да знае. Дванадесет пътува- ния, докато семейството й беше още в Сакраменто, и още четири след преместването в Тексас. За последните пътувания в семейния дневник беше отбелязано „Бастроп“, „Сан Антонио“, „работа на терен“ и така нататък. Нямаше и дума за Сан Хосе.

Шестнадесет полета бяха повече от достатъчно.

Мери остави молива. Изводът се налагаше от само себе си и всичко беше ясно като бял ден. Джо не беше пратен в Остин да работи по случаи на корупция в градската управа. Беше дошъл да довърши случай, започнат в Сакраменто, а разследването му е налагало да лети до Сан Хосе, Калифорния, при това често, и всичко беше завършило с прострелването му от информатор, докато е седял в колата си в някакво изоставено ранчо по средата на нищото.

Мери изключи айпада си. Около час просто стоеше, пиеше чай и обмисляше новата реалност. В нея имаше лъжи, имаше измама, а накрая лъсваше и един таен живот.

Хрумна й идеята, че Джо не й се беше обадил просто за да й каже, че е в беда. Знаел е, че тя ще може да му помогне. Беше се обадил да й каже истината.

Джо също е знаел за конспирацията.

Тъмнина.

Тъничък лъч от фенерче химикалка осветява част от стена. Върху лавица има наредени награди. Баскетболна топка. Бледата светлинка се спира върху плакат на играч по американски футбол, номер 52 от отбора на „Сан Франциско Фортинайнърс“. Камерата се приближава, за да се види автографът: „На Били Мериуедър. Твой приятел, Патрик Уилис.“

Светлината се раздвижва отново. Сега е върху лицето на момче. То спи на леглото си, чаршафите са издърпани до брадичката. Изглежда на девет или десет години. Русо. Камерата се приближава отново, достатъчно близо, за да покаже мъха по бузата. Една мъжка ръка посяга към лицето на момчето. Държи нож. Стилето, острието е дълго, тънко и остро като бръснач. То проследява извивката на брадичката, на носа и спира на косъм от затвореното око на момчето. Също толкова плашеща е и татуировката на ръката на мъжа - череп с усойници, които се гърчат да излязат от празните очни ябълки.

- Умри - прошепва мъжът.

Край.

Всичко това в шест секунди.

Повторение.

Тъмнина.

Тъничък лъч от фенерче химикалка осветява част от стена. Награди...

- Колко пъти ще го гледаш? - запита Джолана.

- Не ти ли харесва? - отвърна му с въпрос Къртицата.

- Първите двайсет пъти много ми хареса.

Двамата бяха заменили белия работен бус с направен по поръчка ван „Мерцедес Еърстрийм“ и бяха спрели на паркинга на търговски комплекс на около километър и половина от къщата на Мери Грант.

Къртицата остави телефона си. Беше направил още няколко къси клипчета от по шест секунди и ги беше качил в интернет. Всички бяха със сходно съдържание, само актьорите се сменяха.

Беше заснел първото влизане в къщата на брата на Джон Мериуедър, клипът показваше спящата двойка и отворения сгъваем бръснач на Къртицата. Второто видео беше от дома на съоснователя на „Мериуедър Системс“, който беше и вторият най-голям акционер. Последният клип му беше любимият, беше го направил в дома на дъщерята на Джон Мериуедър. Също като видеото, което беше изгледал току-що, и на него се виждаше дете - шестгодишно момиче с черна коса и симпатично родилно петно на бузата. Нощта беше топла и момичето спеше върху завивките. В последния кадър Къртицата докосваше родилното петно с върха на острието.

- Клипчетата свършиха работа - каза той. - Сделката с Мериуедър се осъществи, не е ли така?