Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Те това ли искаха?

- Не се ебавай с мен - пресече го Къртицата. - Знаеш много добре. Бригс ги хареса. Каза, че дори на него са му изкарали ангелите.

Джолана се премести в задната част на вана и се излегна.

Къртицата изгледа клипа още веднъж. Мислеше си за момичетата в къщата. Искаше да заснеме и тях.

В седем сутринта слънцето напичаше асфалта на летище „Бен Гурион“ в предградията на Тел Авив. Лятото в източната част на Средиземноморието беше горещо. За последен път беше валяло преди сто дни. На север маслиновите горички в Юдея бяха започнали на вехнат, а река Йордан се беше смалила до поточе. Прогнозата за следващите няколко дни не предлагаше никакво облекчение. Държавата Израел беше под обсада за пореден път в измъчената си история.

Групичка от десет мъже се размотаваше спокойно в климатизирането фоайе на терминала за частните полети. Повечето бяха на около четиридесет или петдесет години. Всичките бяха слаби, със загар и в добра форма. Бяха облечени сходно - с тъмни леки сака, ризи без вратовръзка и добре изгладени панталони. Навикът за носене на униформа беше втъкан твърде дълбоко, за да бъде отхвърлен. Говореха приглушено и не повишаваха гласове. Това също им беше навик. В един таен свят дори шепотът можеше да бъде твърде висок. Мъжете знаеха това-онова за слушането.

Транзитният автобус пристигна, мъжете излязоха от сградата и се качиха. Никой не седна, докато автобусът прекоси летището, като се провираше между огромните джъмбо джетове „Боинг 747“ на „Луфтханза“ и средните „Боинг 787“ на „Ел Ал“, които рулираха за излитане. Всички гледаха съсредоточено през прозорците, сякаш се опитваха да запомнят обстановката.

Автобусът се насочи към южния край на летището. Целта му беше блестящо бял „Боинг 737“, спрял в далечния ъгъл. Самолетът нямаше никакви обозначения освен стилизираната римска цифра I на опашката. Една руса стюардеса посрещна мъжете при качването на борда и ги поздрави поименно с широка усмивка.

- Добро утро, генерал Голд... Полковник Волкович... Майор Аарон...

Мъжете бяха впечатлени, макар че никой не го коментира. Бяха минали години, откакто някой се беше обръщал към тях с чиновете им, а и никога не им се беше случвало това да е приятно налята руса жена с привлекателен провлечен тексаски акцент.

Всеки можеше да седне където си избере. В самолета имаше тридесет места, по две в редица. Всяко място предлагаше удобства за спане, имаше кушетка със сваляща се облегалка, бюро и кът за забавления. В задната част на салона имаше дивани, бюра, кухня с гурме храна и напълно зареден бар. Стюардесата мина покрай всеки и взе поръчката за питиетата преди полета. Деветима от мъжете поискаха портокалов сок, още един навик на стар войник. Само Давид Голд пожела бира, но той беше ръководител на групата и не беше длъжен да се подчинява на правилата. Бирата беше тексаска „Лоун Стар“. Че каква иначе.

Голд се озърна и погледна към Аарон и Волкович, към Щерн и Силвърман. Сякаш миналото се беше завърнало. Виждаше ги в новите им току-що раздадени маскировъчни униформи, с остригани глави, как стоят мирно в казармите в Глилот. Колко ли отдавна беше? Преди двадесет години? Тридесет?

Дори и тогава бяха просто брилянтни. Най-добрите сред завършилите програмите по електронно инженерство и компютърни науки в университета на страната. Нямаше как да им спести мъките и униженията на основното обучение, нито пък имаше желание да го прави. Те никога нямаше да хванат в ръка оръжие, за да защитят страната си, но въпреки това отношението трябваше да бъде строго. Задачата да слушаш изискваше невъобразима издръжливост.

- Сега сте членове на Част 8200 - беше им обявил той преди толкова много години. - Най-важната част в състава на израелските отбранителни сили. Вашата задача е да се грижите за безопасността на страната.

Част 8200 започна работа през 1952 г. с една стая излишно американско радиооборудване. Беше известна още като „Централна част за събиране на информация“ или „Разузнавателен корпус“ и носеше отговорност за всички електронни разузнавателни операции на държавата. Трябваше да следят всички свързани със сигурността данни от телевизията, радиото, вестниците, а отскоро и от интернет. В САЩ с подобна функция беше натоварена Агенцията по национална сигурност. Във Великобритания еквивалентната единица се наричаше Правителствен комуникационен щаб“.