Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Никой не беше по-добър в шпионажа от израелците. Бяха далеч по-добри от съюзниците и враговете си в инженерните умения, творчеството в оперативната работа и ги превъзхождаха по смелост.

Голд беше начело на частта години наред и превръщаше зелените наборници в най-хитрата банда от истински артисти в наблюдението, която светът някога беше виждал. Но това беше тогава. Човек трябваше да се грижи и за прехраната си, да издържа семейство. Работата с държавна заплата не беше особено привлекателна.

Така че когато Давид Голд напусна армията, той взе със себе си своите хора и уменията им и основа компания, за да продава тези умения на предложилия най-добра цена. Кръсти компанията „Кларус“ и тя процъфтяваше.

Стюардесата затвори предната врата и няколко минути по- късно ги помоли да заемат местата си и да сложат предпазните колани. Самолетът потрепна и се насочи към писта двадесет и девет. Капитанът приветства ценните си пътници с добре дошли на борда и обяви, че полетът до Остин, Тексас, ще продължи седемнадесет часа, включително и кацането за презареждане в Тенерифе на Канарските острови.

Самолетът беше леко натоварен и се издигна стръмно в ясното синьо небе. Мъжете надничаха през прозорците и хвърляха последни погледи към дома си, земята на Исак и Авраам. Самолетът зави на запад и след минути вече се носеше на крей- серска височина от дванадесет хиляди и петстотин метра над Средиземно море.

Директорите от „Кларус Корпорейшън“ се отпуснаха и се отдадоха на мислите си. Доста време нямаше да се върнат в Израел. Нито един обаче не съжаляваше за избора си.

Всички щяха да станат невероятно богати.

Ставане на зазоряване.

Мери беше дъщеря на моряк, обучена да става без размотаване. Докато стъпи на пода, вече си беше съставила списък с десетина задачи, подредени по важност. Изми си зъбите и лицето и се среса. Избягваше да среща погледа си в огледалото. Днес не беше ден за душевни терзания и самосъжаление. Джо не би го приел. Беше ден за действие.

Тя излезе от банята и мина по коридора да види как са момичетата. Джеси лежеше разперила крака върху завивките, а телефонът й беше на една ръка разстояние. Беше като таен агент, който никога не спи без пистолет под възглавницата.

Мери затвори вратата и надникна в стаята на Грейс. Тя лежеше кротко завита с чаршафа, дишането й беше спокойно и не беше помръднала, откакто Мери я зави.

Извърти се. Бори се. Изритай чаршафите.

Щеше й се Джеси да беше по-спокойна, но се молеше и Грейс да бъде по-енергична. Едното дете се бореше прекалено много, а другото беше едва ли не апатично.

Тя внимателно отмести чаршафа и направо остана без дъх. На бедрото на Грейс, където се беше ударила в ограждението на батута, имаше синина колкото топка за тенис. Дали не беше нещо друго? Нещо, отслабило организма на Грейси толкова много, че беше повърнала, когато взе новото лекарство.

Болестта беше позната като остра лимфобластна левкемия, или ОЛЛ. В най-основната си форма представляваше рак на белите кръвни телца. Някаква мутация в ДНК на Грейс караше костния й мозък да произвежда злокачествени и незрели бели кръвни телца, които изместваха нормалните кръвни телца и след това се разпространяваха из органите. Лечимостта при децата беше осемдесет процента, но лекарите се притесняваха, че заболяването на Грейс може да е в по-агресивен вариант с потенциал да се развие наистина бързо и да бъде фатален само за седмици или дори за дни. Болестта беше овладяна и под контрол, но Мери не можеше да не се притеснява. Всяка синина беше повод за тревоги. Постоянната несигурност беше най-лошият кошмар за една майка.

Мери зави Грейс като преди, но детето дори не помръдна. Тя целуна пръстите си и докосна дъщеря си по челото.

- Обичам те, мишленце.

Мери си направи чаша кафе в кухнята, пусна настолния компютър и отвори сайта на местния вестник. Нямаше търпение да види каква е новата информация от ФБР за смъртта на Джо, а особено се вълнуваше дали са разкрили самоличността на информатора. За нейно удивление на първа страница не пишеше нищо за престрелката. Трябваше да отиде чак на девета страница, за да намери статия за смъртта на съпруга си, но материалът не беше нищо особено - нито дума за информатора, а новото касаеше кариерата на Джо в Бюрото. Един от редовете я измъчваше много: „По-рано тази година Грант е бил пропуснат за повишение в главното управление и вместо това е бил прехвърлен от Сакраменто, за да помогне в криминалните разследвания на Бюрото в Остин.“