Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Кой беше случаят, по който работихте двамата? Нали все разправяше за един, за азиатския престъпен синдикат, който пиратстваше устройството на реактивните самолети.

- Ония смотаняци хакваха главния компютър на „Боинг“, сваляха дизайна на новото крило, което компанията разработваше, и го продаваха на китайците.

- А какъв беше другият случай? - продължи тя. - Сещаш се, онзи, заради който все летяхте до Сан Хосе. Джо ми разправяше с кого се е срещал, но съм забравила.

Ранди Бел не отговори.

- Ранди... Чуваш ли ме?

- Защо питаш за това?

- Просто се опитвам да намеря връзката.

- Каква връзка?

Вече се беше разкрила и нямаше как да хитрува. Мери изостави всякакви преструвки. Не беше никакъв следовател, а просто съпруга, която искаше да знае истинските обстоятелства около убийството на мъжа си.

- Пътуванията са шестнадесет. Джо твърде често е ходил до Сан Хосе, без да ми каже. Двамата сте били партньори поне през осем от тях. Продължил е да лети дотам дори и след като се преместихме. Предполагам, че точно заради това дойдохме в Остин, за да може Джо да продължи работа по случая, само че оттук. Предполагам, че затова са го убили.

- Мери, не мога да говоря.

- Има нещо гнило в обясненията за смъртта на Джо. Не са верни.

- Ти чу ли ме? Не мога да обсъждам това.

- Стига, Ранди. Говорим за Джо. Ти му беше като по-голям брат. Допускаш ли, че той би влязъл в кола с въоръжен информатор? Смяташ ли, че ще го направи?

- Мери, моля те...

- Изкарват, че е по негова вина, но не е така. Джо знаеше, че е в беда. Беше изплашен. Един уплашен човек няма да се качи в един автомобил с някого, за когото смята, че би могъл да го нарани.

- Мери, спри се. Откъде знаеш, че е бил изплашен?

- Той ми се обади преди, да го убият. Не говорих с него, но ми беше оставил съобщение. Знаеше, че нещо се е объркало. Каза ми да намеря някой на име Сид. Знаеш ли кой е той?

- Не. Не бих могъл да кажа, че знам.

- Ами съдия Анджело Карузо? От Върховния съд на окръг Травис?

- Откъде изрови всичко това? Последния път, когато погледнах, случаят на Джо беше класифициран като поверителен.

Мери поклати глава. Беше се втренчила в бележника и повтаряше с химикала контурите на глупавите сини знаменца. Още една задънена улица. Зачуди се дали Дон Бенет не се беше добрал и до Ранди?

- Сигурен ли си, че наистина не познаваш някого на име Сид? - попита тя отново. - Джо каза, че бил един от добрите.

- Мери, моля те. Престани да задаваш такива въпроси.

Мери се загледа в сините знаменца, които Джо беше нарисувал по цялата страница. Изведнъж се сети какво означаваха те. Ама, разбира се. Беше съвсем очевидно.

- „Семафор“ - изрече тя.

- Какво каза?

- „Семафор“. Защо?

- Мери, млъкни.

- Моля? Да млъкна ли ми каза? Ранди... там ли си?

- Тук съм. Каквото и да правиш, не произнасяй тази дума отново.

- Коя дума?

- Никога не я казвай. Чуваш ли? А сега чао.

- Ранди?

Той беше прекъснал разговора. Тя го набра отново, но се включи гласова поща.

„Ранди. Какво имаш предвид никога да не произнасям тази дума? Коя дума? „Семафор“?"

- Тя е в опасност - каза Ранди Бел. - Трябва да я издърпаме.

- И какво да правим с нея? - запита Дилън Уолш, шеф на отдела за разследване на киберпрестъпления на ФБР. - На моето място ли да я сложа? Заедно с момичетата?

- Може би Кийф ще успее да помогне?

- Той е на трупчета още три дни. Не може и да се доближи до службата, преди да отиде при психаря.

- Трябва да направим нещо - настоя Бел. - Тя е между чука и наковалнята, от едната страна е Мейсън, от другата е Принс, няма да оцелее и минута.

- Успокой се - каза неотстъпчиво Уолш. Той беше висок, привлекателен и здрав, четиридесет и две годишен, завършил университета „Карнеги Мелън“ с докторат по компютърни науки. Носеше син костюм, косата му беше сресана идеално и представляваше жив пример за новото лице на ФБР.

- Разбирам загрижеността ти и оценявам лоялността ти към семейството на Джо. Аз също не искам нещо да се случи с Мери. Но трябва да разгледаме всички парченца от пъзела.

Бел кимна с недоволно съгласие.

- Ти си шефът.