Танк кимна предпазливо. Негова работа, а не нейна, беше да допусне, че от ФБР лъжат. Той се зачуди какво беше убедило Мери, че е така.
- Има ли нещо, което искате да ми кажете?
- Не, има ли нещо, което вие искате да кажете на мен! - пристъпи напред Мери. - Добре ли сте, г-н Потър?
- Всичко е наред.
Танк се прокашля и се поизправи. Усещаше, че по челото му избива пот, устата му беше пресъхнала, а езикът му сякаш беше посипан с пясък.
- Можем ли да говорим вътре?
- След като видя прескартата ви.
Танк извади картата си от „Стейтсмън“. Мери Грант го хвана за китката и дръпна ръката му към себе си, за да разгледа документа по-добре.
- Хенри Тедеъс Потър.
- Харесвате ли американски футбол? - попита той, докато тя сравняваше лицето му с това на снимката. - Играех в Текса- ския университет.
- Учила съм в Джорджтаун. Там предпочитахме баскетбола. Влезте.
- Тя има посетител - каза Къртицата.
Джолана смъкна рязко краката си от плота с контролната конзола и се приведе напред, за да погледне по-добре монитора.
- Едричко момче, а?
- Какъв мислиш, че е? Роднина? Приятел?
- Приятел. Със сигурност не прилича на никой от тях. Видя ли регистрационния номер на колата му?
- Не ми трябва регистрационния номер. Имаме лицето му.
Къртицата копира последните шестдесет секунди от предадените от скритата камера изображения и ги пусна на съседен монитор. Двамата с Джолана изгледаха как джипът спира до бордюра и високият червендалест мъж излиза от колата. За секунда той погледна точно към камерата.
- Пипнах те.
Къртицата улови изображението на пауза и го качи в програмата „ПитПат“.
- Добре, бебче - каза той, - залавяй се за работа.
„ПитПат“ означаваше „Разпознаване на образци
„Питсбърг“ и беше софтуер за прецизно лицево разпознаване, разработен от университета „Карнеги Мелън“, за да помогне за залавянето на терористи след атаките от единадесети септември. УАН беше купила „ПитПат“ преди година и леко промени технологията за различни цели. Идеята беше програмата да се лицензира за търговци на всякакви стоки, които да я използват за разпознаване на клиентите си и на базата на миналите им покупки и на обществено достъпната информация - възраст, пол, пощенски код и кредитна история, да им изпращат новини за разпродажби и ваучери за намаление дори директно на смарт- фоните. Единствените терористи, от които се интересуваше, бяха тези с добър кредитен рейтинг и златна карта „Американ Експрес“.
- Изображението прието - произнесе досаден женски глас. - Въвеждането завършено.
Къртицата и Джолана изчакаха, докато „ПитПат“ претърси всички общодостъпни бази данни в интернет за снимки, които съвпадат с тази на посетителя в къщата на Грант. Програмата ровеше във Фейсбук, Инстаграм и в изображенията на Гугъл, проверяваше „Tumblr“, Ютюб, Match.com, Picasa и хиляди други подобни сайтове.
Софтуерът обаче работеше и с частни бази данни, сред които и НЦИП, Националния център за информация за престъпления, Инспекцията по автомобилния транспорт и съответните учреждения във всичките петдесет щата, Националната система за изчезнали и неидентифицирани хора и Интерпол.
Изображенията изпълниха екрана, по шест снимки на всеки ред, а редовете бързо се натрупаха толкова много, че трябваше да скролнат с мишката надолу. Първата снимка беше на състезател по американски футбол, тичащ по терена.
- Танк Потър - прочете надписа Къртицата. - Никога не съм го чувал.
- Знам, че не си. Но той беше почти известен.
- Я да проверим по-дълбоко.
Къртицата зададе на „ПитПат“ търсене за по-подробна и лична информация. Името Хенри Тедеъс Потър ги отведе до регистъра с недвижимата собственост, където видяха, че той е собственик на къща в Теритаун и бивш собственик на къщи на „Бланшард Драйв“ и ул. „Ред Ривър“. Семейният тръст на Потърови се споменаваше и в уведомление за банкрут на името на г-жа Джоузефин Уилис Потър, където беше посочен един син, Хенри Тедеъс, както и датата и мястото му на раждане.
„ПитПат“ извърши всичко това за 0,0005 секунди.
- Все още чакаме за джакпота - каза Къртицата. - Ето го!
Името на Потър в съчетание с датата и мястото на раждане помогна на програмата да извади партиди номера на социални осигуровки, издадени в Хюстън на рождения ден на Потър или малко по-късно. Алгоритъмът отново и отново сравняваше името на Потър с вероятния номер на социалната осигуровка. Шансовете за успех при всеки опит бяха малки, но програмата упорито проверяваше всичките, докато накрая не откри съответствие, в този случай кредитен доклад, в който присъстваха и последните четири цифри на номера на социалната осигуровка.
Читать дальше