Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Тя покри главата си с ръце и изпищя.

Камионът отмина. Танк излезе от отклонението, зави надясно, мина под магистралата и продължи по пътя.

- Какво направи? - попита Мери, стиснала здраво дръжката на вратата.

- Нарича се „Страх по магистралата“. Стара колежанска игра.

- Ти сериозно ли? Имаш предвид, че си го правил и преди?

- Имах идеална видимост. Не бяхме в опасност и за секунда.

- Ами камионът?

- Е, тук ме хвана. Направо изскочи от нищото.

Мери пусна подлакътника, а уплахът й се смени с гняв.

- Защо го направи? И без това сме твърде назад, за да ги настигнем. Сигурно вече са се качили на самолета.

Танк не изглеждаше объркан или развълнуван. За пръв път от началото на деня не приличаше на човек, който всеки момент ще повърне.

- Имайте ми вяра, госпожо Грант. Ще стигнем там преди тях.

Конвоят на ФБР изчакваше на място при входа към пистата за частните самолети на международното летище „Бергстрьом“. Вратите се отваряха бавно.

- Закъснели сме - каза Мери.

Разделяха ги двеста метра. Танк Потър беше решил да мине по стария строителен път зад летищния комплекс. Беше по- дълъг, но нямаше ограничителни знаци, а колите бяха по-малко. Тя гледаше нервно как вратите продължаваха да се плъзгат. Черното „Тахо“ и другият високопроходим автомобил, които ги бяха заклещили на магистралата, се изтеглиха зад седаните. Последната кола даде назад и се извъртя, така че да блокира и двете ленти на пътя. Бяха ги забелязали.

Танк взе последния завой с твърде висока скорост и се насочи към входа на пистата за частните самолети. Вместо да спре при импровизираната блокада, той завъртя волана рязко наляво, качи се на бордюра, ускори по тревата край пътя и се върна отново на асфалта.

Вратата се беше отворила на три четвърти и първият седан помръдна напред.

- Намали - каза Мери.

Танк продължи да кара право към форда.

- Спри - настоя Мери. - Караш твърде бързо.

- Сега играта може да загрубее. Дръж се - каза Танк и натисна спирачката. Джипът поднесе и се блъсна в предния ляв калник на форда.

Агентите на ФБР се изсипаха от колите и обградиха джипа с извадени оръжия, насочени към Танк и Мери. Дон Бенет крачеше към тях.

- Излезте от колата!

Танк отвори вратата и стъпи на асфалта с вдигнати ръце.

- Беше нещастен случай.

- Млъквай, г-н Потър - пресече го Дон Бенет. - Считай се за арестуван.

Един по-млад агент мина зад гърба му и го удари с юмрук в бъбреците. Танк падна на коляно. Агентът изви ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.

- Няма да ви оставя да го откарате - обърна се Мери ядосано към Бенет.

- Мери, дръпни се, иначе ще те закопчая и теб.

- Нека всички се успокоим - намеси се слабият и властен мъж, като се приближаваше и закопчаваше сакото си.

- Господа, приберете оръжията си - нареди той, като се завъртя и махна на агентите да върнат пистолетите в кобурите.

- Госпожо Грант, аз съм Едуард Мейсън, заместник-директор на ФБР. Бих ли могъл да поднеса най-искрени съболезнования -както лични, така и от името на Бюрото?

- Знам как се казвате.

- Признавам, че не съм свикнал да блъскат колата ми на тарап.

- И аз не съм свикнала да ме блокират на магистралата.

Устните на Мейсън се стегнаха в нещо средно между усмивка и гримаса.

- Сигурна съм, че Дон Бенет ви е обяснил всичко по пътя насам - каза Мери. - Защо откарвате Джо в Куонтико?

- Законът изисква да направим аутопсия на тялото на съпруга ви, а нашата политика е да извършим процедурата във Вирджиния с нашия собствен доверен екип от лекари.

- Това не е вярно - обади се Танк.

- Разбирам, че вашето желание е Джо да бъде погребан в Бостън - продължи Мейсън несмутен. - Естествено, ние ще направим всичко по силите си да ви изпратим тялото веднага когато е възможно.

- Колко скоро би могло да е това?

- Не мога да обещая, но една седмица би трябвало да ни стигне. Най-много десет дни.

- За да извършите аутопсията? - не спираше Танк. - Тя вече би трябвало да е направена. Джо Грант и информаторът, с когото се е срещал, са били убити с по един изстрел от пушка с голям калибър. Защо се опитвате да запазите този факт в тайна?

Мейсън хвана Мери над лакътя и внимателно я отмести по- далеч от Потър и Бенет.