- Съвсем не е така. Нищо такова не правя. Питайте Мейсън, той знае, че не е така. Защо смятате, че местят телата?
Мери изпъна гръб и вирна брадичка.
- Нямам какво повече да ви кажа, г-н Потър. Оставете мен и семейството ми на мира, ще го оценя.
- Какво ви предложи той, лейди?
- Просто истината. И те съветвам следващия път да направиш същото. Довиждане.
Мери отиде до колата на Едуард Мейсън и почука по прозореца.
- Ще може ли някой от вашите агенти да ме откара у дома?
- С удоволствие.
- Извинявам се за неудобството. Няма да се повтори.
Когато „УАН 1“ започна спускането си към Остин, Йън беше в личните си покои и тананикаше мелодия от любимия си мюзикъл. „УАН 1“ беше изработен по поръчка „Боинг 737-900ER“, произведен по неговите изисквания. Разполагаше с прожекционна зала, фитнес, кабинет и спалня. Неговите помещения бяха в задната част на самолета. Кабинетът беше същият, като кабинетите му в Остин, Пало Алто, Гуанджоу и Бангалор, макар и по-малък като площ - килими в тъмен цвят, мебели от бреза, с оскъдно, но изчистено и ефективно оборудване.
- Искал си да ме видиш - каза Бригс.
- Влизай и затвори вратата - покани го Йън.
- Да не си ме викнал да си пеем песнички?
- Знаеш ли някоя?
Бригс изгледа Йън, сякаш беше луд.
- За какво си толкова щастлив, по дяволите? Имаме проблем и трябва да го приключим.
- Мислех си, че ти ми каза, че бил „уреден“. „По конец“. Веднъж или дали не бяха два пъти.
- Е, наречи ме джентълмен, ако щеш. Жените са ми слабост.
- И какво предлагаш?
- Не ти трябва да знаеш.
- Не чу ли какво каза Мейсън? Мери Грант се е извинила, че е попречила на разследването. Обещала е да не обърква нещата повече.
- Ти вярваш ли й?
Нямаше смисъл да отговаря на въпроса. Вярата беше нещо субективно, а Йън работеше със сигурни неща. Той излезе иззад бюрото си и седна. Бригс беше такъв, какъвто е, и никога нямаше да се промени.
- Покажи на дърводелеца пирон и той ще го закове с чук.
- Моля?
- Ти си дърводелец - каза Йън. - Да, със сигурност отличен дърводелец, но въпреки това дърводелец. Понякога е нужно да се намери по-елегантно решение.
- Жената трябва да бъде премахната. Това достатъчно елегантно ли е?
Йън се надигна, мина зад бюрото си и седна отново. През последния половин час беше обмислял нещата от различни гледни точки. Да елиминираш агент на ФБР беше едно - отделен, добре организиран акт, всичките парченца от пъзела бяха наредени по местата си, за да можеш да контролираш евентуалните щети. Но да елиминираш съпругата на агента беше нещо съвсем различно. Смъртта й само дни след убийството на съпруга й нямаше да мине между капките. Въпросите щяха да завалят, историята имаше всички белези да се превърне във вестникарска сензация. Едуард Мейсън владееше голяма мощ, но не държеше лостовете да контролира убийството на цивилен или как ще го отрази пресата.
Имаше и нещо друго. Йън не желаеше да остави две млади момичета сирачета. Знаеше какво е да израснеш без баща. Той не искаше да се отървава от Джоузеф Грант, но накрая нямаше избор. Грант беше твърде упорит и неотстъпчив, а Хол Старк имаше достъп до прекалено много информация. В крайна сметка решението беше колкото негово, толкова и на Ед Мейсън.
- Ами онзи репортер? - попита Йън. - Онзи със снимките. Как се казваше?
- Потър. Танк Потър.
- Да, какво става с г-н Потър и неговия недискретен приятел от патологията...
- Канту.
- Да, господин Канту - кимна Йън и потропа с пръсти по бюрото. - Ето тези двамата са пирони. Чувствай се свободен да размахаш чука си и да ги заковеш.
Бригс се поразведри като куче, изведено да потича.
- Ами снимките?
- Кажи на Къртицата да направи така, че да изчезнат. Смятам, че това е напълно в рамките на уменията му. Нека аз се погрижа за жената.
- Сигурен ли си за това елегантно решение?
Йън се завъртя със стола си и се загледа през прозореца.
- Добре тогава. Ще го направим по твоя начин - съгласи се Бригс, тръгна към вратата, но се спря на прага. - А каква е песента? Май съм я чувал.
Йън вдигна крака на бюрото и запя с глас „Как да се справиш с проблем като Мария?“.
- От филма „Звукът на музиката“ - поясни той.
Читать дальше