Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Бригс се извърна, сякаш му беше станало лошо, и побърза да излезе.

Йън поклати глава. Ясно, че Бригс мразеше „Звукът на музиката“. В него никого не убиваха. Той продължи да пее все по-високо и по-високо, като театралничеше с ръце. „Как сръце да хванеш лунен лъч?“

Имаше отговор.

С ленивци, разбира се.

Танк Потър влезе в редакцията и се отправи директно към кабинета на Ал Солетано.

- Имам доказателство - каза той, като държеше телефона над главата си. - Казах ти, че от това ще излезе материал. Ето го. Доказателство.

Малцината репортери проточиха вратове да надникнат над ръбовете на преградите на работните си места. Някои го повикаха по име, но Танк ги подмина като пътни знаци. Китките му горяха от ожулванията от назъбените ленти на пластмасовите белезници, гърбът го болеше от удара в бъбреците, но най- лошо беше пострадала професионалната му чест.

- Ал! - извика той. - Тук ли си? Излез от заешката си дупка!

Солетано се появи на вратата на кабинета си, понесъл в едната ръка сгънати на руло листове и чаша кафе в другата.

- Какво правиш тук, Потър? - запита той отегчено.

- Бях прав за онази история, за Джо Грант.

- Въобще не искам да те слушам.

- Доказателство - настоя Танк, като размаха телефона си.

- Занеси го някъде другаде. Вече не работиш за този вестник.

- От ФБР крият нещо. Знаех го през цялото време.

- Ти чуваш ли ме?

- Имам снимки, които показват, че Грант и информаторът не са били убити с пистолет. Те директно оборват официалната версия на Бенет.

- Съжалявам, Танк. Не мога да ти помогна.

- Ти чу ли какво казах? Снимки. Доказателство.

- Не, ти чу ли какво казах? Разкарай се.

- Чудесно. Ще ги занеса в „Асошиейтед прес“. И съм сигурен, че в АП ще ги погледнат с радост. И когато го направят, материалът ще е техен.

Солетано се вторачи в него за секунда и кимна с глава към кабинета си.

- Вътре. Сядай. Говори.

Танк влезе и седна.

- Между другото да ти се намира чаша вода? Направо умирам от жажда.

- Гледай ти кой ми се прави на умник - изръмжа Солетано, като го последва и затвори вратата. - Един ден без пиене и си мисли, че заслужава медал.

Той приседна на ръба на бюрото и кръстоса ръце пред корема си.

- Слушам те.

Танк едва побираше огромното си тяло в стола. Описа с най- големи подробности посещението си в патологията предишната нощ и уликите, които го бяха убедили твърдо, че Джоузеф Грант и информаторът са били убити не с пистолет, а с изстрел от мощна карабина. Преди да покаже снимките на Солетано, разказа и за разговора си с Мери Грант от сутринта, като започна с притесненото гласово съобщение, оставено от съпруга й (което после било мистериозно изтрито), и завърши с обаждането й на Ранди Бел, бившия партньор на Джоузеф Грант.

- Тя смята, че случаят, по който са работели съпругът й и Бел, се нарича „Семафор“.

Накрая Танк пресъздаде и стъпка по стъпка посещението си на патологията отпреди три часа и надпреварата да стигнат до летището преди ФБР, за да бъдат свидетели на транспортирането на труповете в Куонтико.

- Блъснал си кола на ФБР с джипа си? - не повярва Солетано.

Танк кимна.

- И не са те арестували?

- Ето ме тук.

- Имаш кураж, Потър, признавам. Цяло чудо е, че не си в затвора - рече главният редактор и се отблъсна от бюрото. - Дай да видя доказателството ти.

- Можеш да покажеш снимките на криминалист. Пистолет няма как да причини това. Рани с такъв размер са от пушка.

Танк отвори директорията със снимките. Тези на Танк и на информатора бяха последните направени и трябваше да излязат първи. Странно, но ги нямаше.

- Само секунда - каза той. - Отварям ги.

Солетано не изглеждаше особено впечатлен.

Танк затвори приложението за снимките и го отвори наново. Последната направена снимка винаги се виждаше в кадърче в долния ляв ъгъл на екрана. Той чукна два пъти с пръст върху нея и беше награден с качествена фотография на напращелите гърди на Джанет, една от любимите му налети блондинки от „При Педро“.

- Когато си готов - подкани го Солетано.

Танк се върна към галерията със снимките.

Нищо. Нула.

Кадрите, които беше направил в патологията, ги нямаше. Танк беше истински майстор в бързите изводи. Първо, гласовото съобщение на Джоузеф Грант е било изтрито от телефона на съпругата му. Сега беше ред на Танк. Докато стигне с колата от летището до редакцията на „Стейтсмън“, някой беше хакнал телефона му и беше изтрил снимките.