Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Госпожо Грант, Мери , бихме ли могли да поговорим насаме?

Мери погледна през рамо към Танк Потър, паднал на колене с извити зад гърба ръце.

- Да - съгласи се тя.

Мейсън я поведе към колата си и двамата седнаха на задната седалка. Двигателят работеше и в купето беше хладно и приятно.

- Така - каза той и въздъхна многозначително. - Как, за Бога, се озовахме в тази ситуация?

- Дон Бенет ме излъга за обстоятелствата около смъртта на Джо. А сега вие откарвате тялото му от Остин, за да можете да излъжете за резултатите от аутопсията. Възнамерявам да открия как и защо е бил убит съпругът ми. Бих казала, че това обобщава нещата.

- Добре речено - кимна Мейсън. - Ясно. Стегнато. Не е като глупостите, които обикновено ми сервират.

- Не се дръжте покровителствено с мен.

- Нямах такова намерение. Предполагам, че и аз бих искал да узная същите неща. Дон ми каза, че сте получили обаждане от Джо, което е сигнализирало, че е в някаква беда.

- Точно така.

- Бихте ли могли да ми разкажете по-подробно какви са били думите му?

- Нима признавате, че сте излъгали мен и пресата за смъртта на Джо?

- По-скоро предполагам, че вие и аз може би работим за една обща цел.

Мери обмисли казаното от Мейсън. Ако искаше да чуе неговата версия на историята, трябваше да каже своята.

- Не си спомням всичките думи на Джо. Обаждаше се да ми каже, че е в опасност. Страхуваше се за живота си.

- Това ли е казал?

- Не толкова многословно.

- Но не е споменавал нищо конкретно за случая, по който е работел.

- Не.

- Нито пък за човека, е когото се е срещал?

- Вие не знаете ли е кого се е срещал?

- Знаем, но е важно нито вие, нито който и да било друг да знаете... поне засега. Нека бъда честен е вас, но, моля ви, това, което ще кажа, трябва да си остане между нас.

- Имате предвид, че не бива да казвам нищо на г-н Потър?

- Бих го оценил.

- Добре.

Мейсън си пое дъх.

- Джо работеше по един много деликатен случай. „Поверителен“ дори не е близко като описание. Не мога да навлизам в подробности, но ще ви кажа, че тази работа засяга най-високите нива на националната сигурност. Джо отложи повишението си във Вашингтон, за да продължи работа по него. Един ден, при това скоро, ще прочетеш за него във вестниците. Ще научиш всичко. Но засега трябва да си държим устите затворени. Това включва и пазенето на самоличността на информатора в тайна. Ако името му бъде разкрито, това ще има неблагоприятен ефект върху разследването. Бих казал дори, че направо ще го приключи. Знам, че не би искала да поставиш в опасност нещо, за което Джо е дал живота си.

Мери се взря внимателно в Едуард Мейсън, мрачното и официално лице на правителството. Забеляза добре подстриганата сива коса, вратът беше обран на два сантиметра над яката, непомръдващите сини очи, изгладената и закопчана риза и черната вратовръзка. Мейсън беше вторият човек в Бюрото и с лекота носеше мощта на службата си. Имаше солидното и вдъхващо сигурност излъчване, което обикновено се свързваше с пилотите на самолет, астронавтите или с филмовите звезди, които на екрана провеждаха отчаяни мисии въпреки обезкуражаващо ниските шансове за успех. Ако се съди по иглата за вратовръзка, той беше колега на Джо от морската пехота. Мъж на място. Джо с радост би го последвал в битка.

А Мери? Ами тя? Тя беше добър гражданин, лоялен и патриот. Дъщеря на семейство с горди традиции във военноморския флот. Коя беше тя, че да поставя под въпрос действия на ФБР? Коя беше тя, че да се съмнява в думата на Едуард Мейсън? Да откаже на честната му молба?

И все пак...

- Ами това, което каза Танк Потър? - попита Мери.

- За огнестрелните рани?

Мери кимна.

- Не бих се осланял много на думите на г-н Потър.

- Той е репортер. Работата му е да открива истината.

- Не точно - възрази Мейсън. - Той е бил репортер.

- Моля?

- Преди две нощи г-н Потър е бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Вече не работи за „Стейтсмън“. От това, което разбрах, той е много болен човек. Може би бихте могли да допуснете възможността г-н Потър да ви е манипулирал, за да може да изфабрикува материал и да си върне работата. Така да се каже, задачата на репортера е да притиска източниците си, докато те не пропеят.