Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Катерина напипа свито на възел дълбоко схващане и го масажира цяла минута. Йън си пое въздух през стиснати зъби. Удоволствието беше напрано мъчително.

- Ти никога не си просто любопитен - каза тя. - Защо си мислиш за троянския кон?

- Ах, Катарина, понякога си чак прекалено умна.

Германката премести длани малко по-ниско, разтри ръцете една по една, после мина на гръдния кош, а след това слязоха още по-надолу. Йън изпъшка. Дланите се движеха експертно, с клинична точност, професионалните движения следваха едно след друго. Той затвори очи и се остави на удоволствието да го погълне. Не мислеше нито за жена, нито за мъж, нито за нещо дори бегло физическо. Мислеше за Одисей. Не за война, а за софтуера, който беше сътворил. Той беше далеч по-секси.

„Одисей“ беше малуер - зловреден софтуер, създаден да поеме контрола върху компютъра независимо от потребителя. Беше го написал да изпълнява три задачи - да следи и да предава всяко натискане на клавиш, да копира и да предава съдържанието на твърдия диск и на всички свързани флаш памети, бекъп дискове или помощни запаметяващи устройства, както и да осигури на Йън пълен контрол върху платформата, така че той да може да се движи из нея на воля, да редактира, да изменя, да копира, да краде или да уврежда неща както намери за добре.

Преди кацането той се затвори в личните си покои и прекара доста време в сърфиране из интернет, за да намери най-възхитителния видеоклип на животно. Изгледа десетки дзен котки, говорещи кученца, танцуващи рибки, смеещи се жирафи и какви ли не още сладурести, гушкави и като цяло очарователни животни.

Разбира се, изгледа и клипа с ленивеца. Ленивецът далеч не беше най-сладкото животинче, но ако се съди по историята на браузъра им, момичетата на Грант доста му се бяха радвали.

Йън бързо откри още три клипа на ленивци, които според него бяха особено неустоими. Неустоим беше ключовата дума в старанията му. Накрая избра един, който смяташе, че момичетата наистина ще харесат най-много.

Капанът беше съвсем прост. В пощите на момичетата щяха да пристигнат имейли, адресирани до Грейс и Джеси и озаглавени „Най-сладкият ленивец на света!“. Щом отвореха имейла, момичетата щяха да видят линк към клипа, който Йън беше подбрал. Успехът на замисъла зависеше от това някое от момичетата да кликне върху линка. Щом го направеше, видеото на ленивеца щеше да се отвори, но прикачен към него и готов да пролази в най-дълбоките и тъмни дебри на компютъра на Грант щеше да бъде „Одисей“ - потаен и лукав като гръцкия воин на древната мъдрост.

Пръстите на Катарина го галеха с умението на експерт, напълно безстрастно. Гърбът му се изви като дъга и тя положи уста върху него. Йън си позволи да се освободи от напрежението, но устните му останаха плътно стиснати, за да заглушат всякакъв звук.

Катарина го избърса бързо и чисто.

- Йън, може ли да те попитам нещо?

- Да.

- Какво е станало с Одисей?

- Никой не знае. Умрял е, предполагам. Всеки трябва да умре.

Катарина се засмя и го изгледа със студените си сини очи.

- Да, Йън, всеки. Дори и ти.

Той я зашлеви.

- Никога повече не казвай това.

- Угасна - каза Къртицата.

- Как така?

- Сигналът изчезна.

- Нали току-що го следеше?

Джолана погледна през рамо. Къртицата стоеше на конзолата си със смъкнати на врата слушалки и не откъсваше очи от монитора. Джолана отново се концентрира върху пътя. Беше час пик и трафикът по магистрала 35 едва пъплеше.

- Откри ли го?

- Няма какво да откривам - отвърна Къртицата. - В единия момент предава ясно и чисто, в следващия угасва. Призрак.

Той пусна отново протокола за търсене, като въведе номера на мобилния телефон на Танк Потър. На екрана се появи съответстващият номер на апарата - единадесет знака с цифри и букви. Потър беше клиент на „УАН Мобайл“ и на теория би трябвало да е лесно да го засекат. Къртицата пусна пинг към номера. Пинг беше програма за проверка на достъпността до даден компютър, която пращаше съобщение с искане за отговор. Към апарата на Потър беше пратен сигнал, за да се установи местоположението му в реално време, замерено от вътрешния джипиес чип, какъвто имаше във всички телефони. Преди две минути апаратът, а вероятно и Танк Потър, се намираха в сградата на „Остин Америкън Стейтсмън“ на „Южно авеню Конгрес“ № 305. Сега обаче пулсиращата червена точка, която показваше местоположението му, беше изчезнала.