Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Не съм сигурна. Но просто...

- Те откараха ли татко във Вирджиния?

- Да.

Мери разказа за разговора си с Едуард Мейсън, като подчерта думите му за героизма на баща им. Тя не се съмняваше, че Джо е действал като герой, точните обстоятелства около смъртта му нямаха отношение към това. Въпреки това усещаше, че не е искрена.

- Звучи ми като пълна глупост - каза Джеси.

- Без такива приказки, госпожице.

- Или какво?

Мери се приведе напред и я потупа по крака.

- Или ще ти измия устата със сапун.

- Гадост - отврати се Грейс. - Сапунът има вкус на ако.

Мери се усмихна и дори Джеси се разсмя.

- И какво ще правиш? - попита Грейс.

- Господин Мейсън ми каза, че баща ви е работил по много важен случай за безопасността на страната. Каза, че скоро ще разберем всички подробности. Баща ви ще получи похвала от президента.

- Леле! - възкликна Грейс с грейнало лице. - Това е страхотно!

Джеси обаче сви устни, сякаш беше сдъвкала лимонова кора.

- Ти вярваш ли му?

Мери погледна по-голямата си дъщеря. Косата й падаше в лицето, а очите й направо я пробиваха като лазер. Проблемът беше, че Джеси е твърде умна. Тя никога не приемаше нещо за чиста истина, докато сама не се убедеше. Беше платила висока цена за цинизма си - беше чула твърде много лекарски обещания, беше видяла твърде много лекарства, които нямаха никакъв ефект, и беше седяла край леглото на сестра си твърде много дни. Животът я беше научил да вярва на делата, а не на думите.

- Може би - отвърна най-накрая Мери. Това беше най- близко до истинските й чувства, доколкото можеше да ги разкрие пред децата.

Отговорът удовлетвори Джеси. Тя кимна и гримасата й изчезна. Беше по-безопасно да се отнасяш към света с недоверие и Мери осъзна, че за момента и тя споделя това мрачно усещане.

- Ще направя вечеря - каза тя, като стана и потри ръце. Умирам от глад.

- Панирани пилешки филенца - поръча Грейс. - С пържени картофки и горчица.

- Ще повърна - рече Джеси. - Аз искам хамбургер.

- Кучешко повръщано - доразви темата Грейс.

Мери се усмихна, доволна дори и на това малко облекчение.

Редът беше възстановен. Засега.

Джолана намали скоростта, докато минаваше покрай „Специалния грил бар на Педро“ на ул. „Бартън Спрингс Роуд“.

- Там ли е? - надникна Къртицата иззад работната си конзола.

- Тук е, точен като часовник.

Джолана се загледа в спрения пред заведението син джип „Чероки“. Паркингът беше пълен. Той зави на ъгъла и продължи надолу по улицата. За негово учудване нямаше никакво свободно място.

- Сигурно е известно място - каза Къртицата. - Сякаш половината Остин е дошъл.

Джолана продължи до края на улицата и пак зави. Зад ресторанта също нямаше свободно място за паркиране и той спря пред задния вход на заведението.

- Има ли камери?

- Отвън няма. Това е добре.

- Ела на волана, аз ще вляза вътре. Да се убедя, че нашият човек е там.

- Не прави сцени.

- Ако ми се отвори възможност, няма да го оставя да се измъкне. Този въпрос трябва да се реши бързо. Онова твое стилето се забива много лесно. Леко мушване през ребрата и засягаш сърцето. Ще е мъртъв, преди да е разбрал какво му се е случило.

Къртицата извади ножа от канията на прасеца си.

- Бъди бърз.

Джолана скри острието в ръкава си.

- Като светкавица.

Танк седна на любимото си високо столче и вдигна ръка.

- Беше дълъг ден, Педрито - повика го той и си поръча една бира на испански. - Уна сервеса, пор фавор.

Беше успял да издържи цял ден, без да пие. Или почти цял ден, не че някой му ги броеше. Ако Мери Грант не искаше той да разследва, нямаше нищо против. Нямаше да бърза, щеше да се добере до още доказателства какво прикриват Едуард Мейсън и Дон Бенет. Добрите истории искаха търпение. Колко време беше нужно на Удуърд и Бърнстейн за аферата „Уотъргейт“? Година? Две?

Педро сложи бутилка бира „Текате“ на бара и наля щедро количество текила в малката чашка. Златистата течност преливаше през ръбовете.

- Четвъртък на спомените, мой човек. Забрави ли да си донесеш стария футболен екип?

- Оставих го у нас.

- Без него никой няма да знае кой си.

- Благодаря ти - каза Танк и хвана бирата. - Оценявам доверието ти.