Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Не беше сигурна за последната част, но пък много от другите момичета на сайта бяха написали подобни работи.

За последните два дни в пощенската й кутия се бяха събрали шестдесет и седем съобщения. Някои от заглавията бяха „Хей, елегантна лейди“ от Моряка от Нантъкет, „Колко лошо по-точно?“ от Рич от Ню Йорк и „Ти си адски готина!“ от Хулио Дж. Стъдли. Джеси беше съвсем сигурна, че това не е истинското му име.

Някъде по средата на списъка видя познат прякор - „На 40, Богат и Отегчен“. Пулсът й се ускори и тя отвори съобщението.

„Здрасти, Лекси.“ Лекси беше псевдонима й в интернет. „Все още чакам онази специална снимка, която обеща да ми пратиш. Аз ти пратих мои. Видя ли ги? Надявам се, че петстотинте долара са ти свършили добра работа. Смятай ги за авансово плащане за приятното прекарване, когато се срещнем. Споменах ли, че тъкмо си взех новата в класа на „Мерцедес“? Бъди добро момиче - или пък лошо! - и ще купя такъв и на теб. Трябва да бягам. Изпрати ми онази снимка, красива лейди!“

Тя чукна върху ника и се отвориха няколко снимки на добре изглеждащ мъж с тъмна коса и загар до беемве. На четиридесет години беше стар, но не чак толкова. Стар е да си на петдесет. На четиридесет си почти стар, а този тип изглеждаше дори по-млад. Даже имаше плочки по стомаха.

Тя отвори нов прозорец, въведе името на сайта на банката си и влезе в акаунта си. Балансът по сметката й беше три хиляди петстотин седемдесет и пет долара. Петстотинте долара от „На 40, Богат и Отегчен“ бяха пристигнали вчера. Поне знаеше, че не я лъже, че е богат. Преди месец вече й беше пратил хиляда долара. Мисълта за тях изнерви Джеси и тя изпита срам. Знаеше, че не е редно да краде пари, но пък това не беше точно кражба. Тя молеше и мъжете й ги пращаха. Разбира се, тя обещаваше, че ще им прати нейна снимка и ще им покаже колко я бива, когато се срещнат. Дори и така те знаеха, че рискуват. Сигурно под душа се самозадоволяваха, до като си мислеха за нея. Перверзници. Ако бяха толкова глупави да пращат пари на всяко момиче, което ги помоли, значи заслужаваха да ги загубят.

Джеси се надигна и погледна през прозореца, за да се увери, че Грейс и майка са все още при съседката. Застана пред огледалото и пробва няколко пози, които смяташе, че са секси. Повдигна риза, за да оголи корема. Дори белите мечки имаха повече тен. Обърна се и поизпъчи дупе. Господи, Джес, не. Задникът ти е колкото трактор.

Може би трябва да му прати снимка, каквато той й беше пуснал. Да е чисто гола. Тя взе телефона си, чукна върху икон- ката на фотоапарата и отново усети гъделичкането на онова немирно чувство, което я караше да продължи и да го направи...

Предната врата се тръшна. Джеси замръзна от ужас. По стълбите се чуха стъпки и Джеси се метна на леглото. Секунда по-късно Грейс отвори вратата и нахълта в стаята.

- Джес, познай!

Джес побърза да натисне клавиша за криптирането. Сайтът sugardaddies.com изчезна и на екрана се появи фалшивият уол- пейпър с „Деф Лепард“. Тя погледна сестра си с безкрайно отегчено изражение, макар че сърцето и щеше да се пръсне.

- Сега пък какво?

- Мама каза, че може би ще си вземем куче.

- Уф.

- Няма ли да е страхотно? Нали толкова отдавна искахме. Ще си имаме куче!

Джеси отново се загледа в лаптопа си.

- Да. Направо прекрасно.

Танк Потър пристигна в офиса на патолога на окръг Травис в девет вечерта. Вратите бяха заключени, а в края на коридора светеше самотна крушка. Танк почука по стъклото и се постара да стои стегнато. Цял следобед се беше ограничавал и си позволяваше само по глътка от запаса си на час, и то заради строго медицински причини. До утре треперенето щеше вече да е в миналото.

Иззад ъгъла се появи слаб мъж с тъмна коса, облечен в лабораторна престилка, и забърза по коридора. Танк вдигна юмрук и изпъна кутре и показалец в поздрава на футболния отбор „Лонгхорнс“.

- Смачкайте ги, „Хорнс“!

- Смачкайте ги, „Хорнс“! - отвърна Карлос Канту, вдигна ръка в същия поздрав и отвори вратата. - Здрасти, приятел. Вече разтуряме сергията, мога да ти отделя пет минути.

- Ще стигнат.

Танк влезе в сградата и последва Канту по коридора до „хладилника“, помещението, в което държаха труповете. Кабинетът на патолога беше в градската морга и той извършваше аутопсии за Травис и още пет околни окръга, като в тях попадаше и Дрипинг Спрингс. В интерес на истината Канту не беше истински патолог или криминалист, беше просто помощник в моргата и Танк го познаваше от времето, когато играеше американски футбол. Тогава Канту беше студент, помагаше на лекаря на отбора, превързваше му глезена, переше му екипа и му сгъваше кърпата. През годините Танк продължи да поддържа връзка с него, макар и само заради работата на Канту.