Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Джо вярваше, че всеки месец трябва да изчисти задълженията си. Това беше хубав принцип, макар и малко старомодно причудлив в ерата, когато всеки ученик имаше лаптоп, а лекарствата по рецепта струваха по шестстотин долара на месец. Затова със семейните финанси се занимаваше Мери и си беше заслужила почетна степен по жонглиране с баланса между четирите си „Мастър Кард“ и банковия си кредит. Тя плъзна пръсти в отделенията зад джобовете за картите. В едното имаше няколко училищни снимки на момичетата, карта за донорство на органи и визитка на специалиста по покриви, който беше дошъл в къщата миналата седмица, за да погледне един теч, с който Джо не беше успял да се справи. На дъното откри малко сгънато листче, тънко като паяжина и разпадащо се от старост. Някога е било синьо като небето, но сега беше бяло. Тя го разгъна внимателно и гърлото я сви, когато осъзна какво държи в ръцете си.

Думи, изписани с красивия и пълен с надежда почерк на млада жена: „Ти ме направи най-щастливата в света. Обичам те. М.“

Мери бързо отмести поглед. Това беше бележката, която беше дала на Джо в деня на сватбата им, само няколко часа преди церемонията. Оттогава не се беше сещала за нея, но ето че я виждаше отново - изтъняла и протрита по краищата, очевидно разгръщана и четена много пъти през годините. Небесносинята хартия, нейният младежки невинен почерк, налудничаво оптимистичното послание бяха неизлечим спомен от един ден през живота й. Това беше нещо, което трябваше да се цени и да се пази грижливо. Нещо вечно. Тя прочете думите още веднъж, сгъна бележката и я пъхна в портфейла.

Нямаше нищо повече.

Мери въздъхна. Радваше се, че беше намерила бележката от сватбата, но беше разочарована, че Джо не беше оставил друга следа. Не беше сигурна какво очакваше да намери... просто още нещо, което да добави към оплетената информация от смачкания лист от кабинета на Джо.

Тя отвори отново портфейла, за да преброи парите. Имаше десетачка, пет долара, четири банкноти по долар и касов бон. Беше от „Ореховокафявото кафене“ от вчера. Тя излезе на по- светло, за да я прочете.

Часът на бележката беше 2:05 следобед. Сметката включваше един чийзбургер, пържени картофи, кока-кола, омлет с белтъци и зелени чушки и едно кафе. На образната страна Джо беше записал „НСА ФК 7/29“.

Мери забрави за разочарованието си. ФК се появяваше отново. Все още не можеше да прави догадки за името му, но беше една стъпка по-близо. НСА означаваше „надзираващ специален агент“. Който и да беше ФК, той не беше информаторът, а работеше за ФБР.

Това откритие, колкото и дребно да беше, допълнително разпали страстта й да разбере какво беше станало.

Дрешникът беше голям колкото детската спалня на Мери. Двата гардероба стигаха почти до тавана - десният на Мери, а левият на Джо. Тя отвори този на съпруга си. Миризмата му я лъхна. Сандалово дърво и цитруси. Ароматите бяха силни и остри и тя за малко да се разплаче отново. Мери се стегна и се концентрира върху задачата си. На горния рафт бяха разпилени няколко чифта бельо и тениски. До тях се беше озовала и кутийка кибрит от „При Чуй“, забавно мексиканско заведение в центъра.

Тя премина към костюмите. Джо имаше шест или седем, обикновено си купуваше по два нови на година, а два изхвърляше. В Бюрото рядко имаше поводи за по-свободно облекло. В един от джобовете откри салфетка от „Уотабъргър“, няколко монети от по десет цента, носна кърпа и бонус карта от местна автомивка. Колкото повече растеше разочарованието й, толкова повече се забавяха движенията й. Тя се отказа да връща костюмите по закачалките и започна да ги хвърля на пода. Джобовете на всичките бяха празни.

Щом приключи, Мери сложи ръце на кръста си и въздъхна. Беше успяла единствено да разхвърля дрешника. Тя вдигна панталоните един по един и ги окачи. Оправи саката по закачалките и ги подреди както си бяха - на сантиметър едно от друго.

„Нищо хубаво не идва лесно“, обади се в главата й адмиралът.

В ъгъла се беше натрупала купчина мръсно пране. Тя я взе, занесе я до леглото си и я хвърли отгоре му. Три ризи и смачкан маслиненозелен костюм. Първо провери панталоните и откри две монети по цент, хартиена кърпичка и салфетка на „Американ Еърлайнс“ с петно от доматен сок, което значеше, че е от сутрешен полет.

Обзеха я спомени за Джо.

Той седеше до нея по време на някакъв полет, не помнеше откъде и закъде, но беше рано сутринта и Джо тъкмо беше поръчал доматен сок. Тя го гледаше, докато той сипваше сока от кутийката в пластмасовата чашка, а после Джо вдигна поглед и се взря в очите й. Не рече нищо, но казваше всичко, казваше „Обичам те“.