Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Излезе от стаята си и мина по коридора. Вратата на стаята на Грейс беше отворена. Тя лежеше на леглото и четеше.

- Ей - каза Джеси, като надникна вътре.

Грейс я погледна и продължи да чете.

Джеси видя, че на корицата пак имаше някаква русалка. Уф. Тя приседна на ръба на леглото.

- Хубава ли е книгата?

Нямаше идея откъде й дойде този въпрос. Тя мразеше русалки и Грейс го знаеше, но нямаше никакво понятие какво друго да каже. Тя беше голямата сестра и трябваше да утешава малката.

Грейс остави книгата.

- Ако искаш, да ти я дам да я прочетеш, като я свърша?

- Да бе, как ли пък не - каза Джеси, но след това смекчи тона си. - Искам да кажа, не, благодаря.

- Няма нужда да си мила с мен.

- Напротив, има - настоя Джеси, като потисна импулса си да стане и да излезе. - Как си, мишле? По-добре ли се чувстваш?

- Мисля, че съм добре - отвърна Грейс и се обърна на една страна. - Онзи път май само ми беше станало лошо от колата.

- Трябваше да почистя изцапаното.

- Няма проблеми. Мама го почисти.

- Нямах това предвид. За татко говоря.

- Мъчно ми е. Не мога да говоря за него, защото започвам да плача.

- И аз съм така.

- Мама как е?

- Мама си е мама. Тя ще се оправи.

- Каза, че ще трябва да си облечеш рокля за службата и погребението.

- Знам.

- Ще облечеш ли?

- Да. Заради татко.

Джеси погледна към празната клетка върху масичката на Грейс.

- Ще си вземеш ли нов хамстер?

- Може би. Лъки все още ми липсва.

- Лъки не правеше кой знае какво, само ядеше и спеше. Като го хванеш, се изакваше в ръката ти. Защо не си вземеш нещо по-добро? Игуана, да речем?

- Не!

- Ами змия? Боа удушвач?

Очите на Грейс се разшириха от ужас. Преди да успее да отговори, телефонът на Джеси извибрира. Беше есемес от Га- рет.

- Трябва да тръгвам.

-Но...

Джеси изтича в стаята си и тръшна вратата. Есемесът гласеше „Леле. Това е сериозна работа. Мисля, че е НИТРОН.“

- Да бе, няма начин. НИТРОН е за БО.

НИТРОН беше софтуерен език, използван изключително от безжични оператори, или БО, а по-точно от мобилни оператори като „Спринт“, „Ей Ти енд Ти“ и „УАН Мобайл“.

„Да не си бъзикала слушалката? Това може да ги е ядосало“, написа Гарет.

Джеси никога не беше помисляла, че съобщението на баща й може да е било изтрито заради нещо, което тя е направила.

„Не съм я пипала. Кълна се.“

„Не бери грижа. Ще питаме Лайнъс от курса.“

Лайнъс беше Лайнъс Янковски, асистентът, който водеше летните компютърни курсове на Джеси. Курсът се наричаше „Упражнения по извънучилищно програмиране“, но всички му викаха Хакерската бърлога.

„Да, той ще знае със сигурност“, написа Джеси. Тази мисъл й донесе известно облекчение. Никой не беше по-наясно с хакването от Лайнъс. Миналата година той почти спечели „Плени знамето“ на „ДефКон“.

„Наистина съжалявам за баща ти. Гадно е.“

„Добре съм.“

„Не, наистина. Съчувствам ти.“

„Благодаря.“

„Ще се видим по-късно.“

Джеси се облегна на вратата. Молеше се Гарет да греши, че кодът е НИТРОН. Беше излъгала, че не е пипала апарата. Ако кодът идваше от мобилния оператор, това означаваше, че го бяха изпратили, понеже тя беше разкодирала телефона, а това не беше по правилата. Кодът вероятно представляваше автоматичен отговор, за който тя не знаеше, и сигурно правеше нещо шантаво с телефона.

Джеси се плъзна надолу, докато седна и покри главата си с ръце. Може би наистина е виновна, че последното съобщение на баща й е било изтрито.

Мери стоеше в коридора пред кабинета на Джо. Беше четири часът следобед, а цялата къща беше прекалено тиха. По това време Джеси трябваше да рови из хладилника и да се оплаква, че няма нищо за ядене. Грейс трябваше да е в дневната и да гледа епизод на „Малки сладки лъжкини“ за Бог знае кой път. Вместо меланхолия и чувство на загуба я обзеха гняв и желание да направи нещо. Тишината й подейства като призив „На оръжие!“, наелектризиращ като бойна тръба. Тя осъзна, че никой няма да й помогне.

Мери чукна ключа на осветлението. Кабинетът на Джо беше малка стая с облицовани с дърво стени, плътни вертикални щори и ратанов вентилатор на тавана. Тя се огледа и седна зад бюрото. По него имаше списания, папки, няколко книги с меки корици, както и последните сборници от „Хоум Депо“ за десетина проекта „направи си сам“. Не видя нищо интересно, което може да беше свързано с работата му. Нямаше съдебни заповеди, папки със случаи, призовки или искания за съдебно разпореждане.