Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Джолана паркира на ъгъла на „Пикфеър“ и „Локърби“, от другата страна на улицата, срещу дома на обекта.

- Стигнахме - каза той.

Откъм работното отделение не се чу никакъв отговор. Той погледна през рамо към Къртицата, който се беше настанил в отсека за наблюдение и не откъсваше очи от монитора.

Джолана се измъкна от седалката и отиде до плъзгащата се врата. Беше едър и силен, а гръдните му мускули опъваха униформата на техник. Спря се и почука на вратата, преди да я отвори.

- Давай да свършваме. По улицата има твърде много хора, а това не ми е по вкуса.

- Обектът е в къщата, но в момента не използва телефона си. Същото се отнася и за момичетата.

Къртицата не отлепяше поглед от монитора. Той беше дребен, жилав и блед. Ако униформата на Джолана беше твърде тясна, неговата беше прекалено широка. Всеки сантиметър от тънките му дълги ръце беше покрит с татуировки на змии, ками и черепи.

Джолана се наведе навътре в буса, за да види монитора. Екранът беше изпълнен с десетина деветцифрени номера. Това беше „Кингфишър“, протокол за безжично прехващане, който работеше, като излъчваше сигнали, които имитираха тези на най-близката клетка, и така обираше всички обаждания от мобилни телефони.

- Какви са тези момичета? - попита Джолана.

- Тя има две дъщери. Те също имат телефони.

Джолана излезе от буса, без да пита откъде Къртицата знае за момичетата.

- Просто се концентрирай върху жената. Господин Бригс каза Ниво 2. Не се увличай.

Къртицата отмести поглед към Джолана.

- Ти заповеди ли ми даваш?

Джолана беше израсъл в Кабрини-Грийн в Ниър Норт Сайт в Чикаго. По онова време кварталът беше известен като „Малкия ад“. Беше служил в армията, а след това беше минал и през трудностите на щатския затвор във Флорида. Беше виждал доста корави типове, но нито един от тях нямаше очи като на Къртицата. Бяха черни като еднодневна съсирена кръв и потънали дълбоко в орбитите.

- Направи каквото трябва и да мърдаме оттук.

Къртицата стана от седалката и взе работнатата си чанта на излизане от буса. Разпределителната кутия беше на няколко метра от ъгъла и представляваше бежова колонка, малко по- ниска от метър. Той отиде до нея и махна пластмасовия капак. Захапа фенерче и огледа терминалите и връзките, като четеше ръчно изписаните адреси до всеки от тях. В ръцете си държеше обикновени инструменти. Едно време беше истинска звезда сред студентите в Медийната лаборатория за компютърни науки на Масачузетския технологичен институт. Любимият помощник на основателя й Николас Негропонте. Сега обаче беше жичкаджията.

Къртицата се спря на „10602/Грант“ и откачи фиброоптичния кабел, който доставяше стационарния телефон, интернета и кабелната телевизия в дома. Със свободната си ръка извади от чантата парче троен у-кабел и свърза единичния му край с терминала. Прикрепи фиброоптичния кабел към едното от разклоненията, а към другото закачи малка черна кутийка. Провери дали връзките са стегнати и сложи капака на място.

- Давай - подкани го Джолана, който му пазеше гърба и се озърташе за нежелано внимание. - Никой не те гледа.

Къртицата избра един близък дебел дъб, от който се откриваше чиста видимост към къщата на обекта и прикрепи към кората му микрокамера с висока резолюция. Тя беше колкото копче за риза и щеше да бъде напълно незабележима, щом я маскираше с малко кафяв маджун.

Камерата и черната кутийка бяха само първите мерки. Камерата предаваше безжично изображения на къщата с висока резолюция, като сигналът се улавяше в радиус от осем километра. Кутийката пък улавяше целия цифров трафик към и от дома на обекта и го препращаше към Питър Бригс - стационарния телефон, кабелната телевизия и интернета. Записваше какви номера бяха избирали целите, какви разговори са провели по телефона, кои уеб страници са посетили, какви статии са чели, какви шоупрограми са гледали онлайн по „Нетфликс“, „Хулу“ и „Амазон Прайм“, какви книги са поръчали - абсолютно всичко.

Това обаче можеше да даде само мъглява идея за действията, а и по-важно, за намеренията на обекта. Имейлите не можеха да бъдат разкодирани, нито пък банковите трансакции. Всичко, което изискваше парола, беше извън достъпа им. Но имаше и по-добър начин. Начинът на Къртицата.

Той се вгледа в къщата и си представи обитателите й. Един възрастен и две деца. Беше си написал домашното и ги беше проучил. Толкова лесно беше да разбере всичко за тях. Казваха се Мери, Джеси и Грейс. Можеше да стигне до предната врата за три секунди, а след още десет вече да бъде в къщата. Имаха поне един лаптоп, вероятно и таблет, както и телефон за всеки от семейството. Всяко такова устройство беше точка за достъп, вратичка, през която да проникне в живота им и да задълбае в него.