Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Танк замълча.

Солетано се доближи до него и дръпна рязко лепенката от челото му.

- Чух, че снощи си се видял с един мой приятел. Ланс Бъроус. Младо момче. Детектив.

Солетано заобиколи бюрото и вдигна лист хартия.

- Това е докладът за арестуването ти - обясни той. - Дре- герът е показал 1,34 промила. Това е четири пъти над допустимото от закона. Трябва да съм честен, Танк. Бог ми е свидетел, че и аз обичам да удрям по една-две чашки, но 1,34 промила... И Годзила ще припадне от толкова пиене.

- Последните няколко дни бяха доста стресиращи.

- Нощите също. Имаме федерален агент, убит под носа ни, а аз плащам за историята на сътрудника на „Асошиейтед прес“ от Далас. Малко е смущаващо.

- Поне ще знаеш как става, когато костюмарите завършат сделката - каза Танк.

Костюмарите бяха частни инвеститори от Уолстрийт, които през последния месец управляваха вестника и измисляха начини за намаляване на разходите.

Солетано не отвърна на заяждането. Стоеше с кръстосани ръце и поклащаше глава.

- Едно време беше приличен журналист.

Танк се обиди силно от тона. Беше много по-добър от „приличен“.

- По-късно днес следобед има нова пресконференция - каза той. - Ще отида. Прочете ли официалното съобщение? Бе- нет ни разиграва. Щом открием самоличността на информатора, бързо ще разберем какво са търсили федералните. За Бога, това е станало в Дрипинг Спрингс. Това говори ли ти нещо?

- Може информаторът да е бил от Дрипинг Спрингс.

- На мен ми говори, че случаят е доста голям, щом се срещат с тайния си информатор на четиридесет километра от града, за да са сигурни, че никой няма да ги види.

Танк започваше да се поти въпреки климатика.

- Знаеш ли колко федерални агенти са били убити при изпълнение на служебния си дълг през последните двадесет години?

- Четирима.

- Да, четирима. Не са много. Тази история няма да приключи скоро. Усещам, че има нещо скрито. Нека аз да я поема.

Танк се усмихна стеснително.

- На всеки му се е случвало да го пипнат с алкохол зад волана. Не е голяма работа.

- Малко си позакъснял, друже. Казах ти да прочетеш внимателно писмото.

- Едно шофиране под влияние на алкохол. Стига, де. Това е дребна простъпка.

Солетано щракна с пръсти към доклада.

- Забрави да споменеш, че това ти е второ нарушение. За десет години два пъти те хващат с алкохол. Това вече не е дребна простъпка и се наказва с отнемане на книжката за една година и глоба до десет хиляди. Това, което си направил, е повече от достатъчно за едностранно прекратяване на взаимоотношенията.

- Уволняваш ли ме?

- Ти сам се уволни. Видя костюмарите тук. Ако имат възможност да си спестят сто бона разходи, няма да я пропуснат.

Танк вдигна ръце. Обезщетението му гарантираше по една месечна заплата за всяка година работа във вестника. Общата сума леко надхвърляше сто хиляди долара.

- Дай ми историята, Ал. Ще ти докажа, че съм същият репортер като едно време.

- Каква история? Това, че от Бюрото не изплюват името на информатора, не означава, че има история. Вероятно изчакват ден-два да си подредят нещата, да съобщят на семейството на човека и после ще го оповестят. Това не е Уейкоу и обсадата на сектата „Клонка Давидова“, нито пък престрелката в Руби Ридж. Не те чака „Пулицър“. Просто един агент е допуснал тъпа грешка.

- Не съм толкова сигурен...

- Аз съм - отряза го Солетано. - Нима история. Ти си свършен. Духнал си 1,34 промила на дрегера. Не си някакъв сладур, който се е напил за пръв път. Ти си чудовище. Проумяваш ли го? Промил и тридесет и четири. Изненадан съм, че не си избухнал спонтанно в пламъци. Не ми трябва репортер, който кара пиян из целия град. Думата надеждност нещо говори ли ти?

Солетано отвори вратата и махна на Танк да си върви.

- Махай се оттук. Изчезвай. Потърси помощ. Ти си болен човек.

Танк вървеше към колата си с ръце в джобовете, а раменете му бяха изправени като дъска, в случай че Солетано го гледаше. Отвори вратата и се метна на седалката. Внезапно цялата напереност го напусна и той опря чело във волана.

Ръката му напипа тайната бутилка и Танк отпи солидна глътка. Майната му на Солетано. Да гледа каквото си ще.

Пусна бутилката и взе днешния брой на вестника от дясната седалка. Заглавието беше „Агент на ФБР загива при престрелка в Дрипинг Спрингс“. Под статията стояха инициалите на „Асошиейтед прес“, но нямаше име. Бъдещето на печатната журналистика, помисли си Танк унило.