Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Всичко това обаче беше просто прелюдия към израелците. Йън ги наричаше своята преторианска гвардия и говореше за „нов Йерусалим“. Бригс не смееше да пита има ли и нов месия.

Той седна на бюрото си и придърпа доклада от връзката си във ФБР. „Семафор“. Това беше случай, който не искаше да потъне в миналото.

Йън беше казал да внимава и да не прибягва до грубости.

Бригс обаче не беше стигнал до настоящата си позиция, като пипа с кадифени ръкавици. Той извади телефона си и натисна бутона за бързо избиране на отдел „Пожарен“.

- Трябва ми екип, който да свърши малко проучване. Местна работа.

- Ниво?

Първо ниво, или Н1, беше просто следене и прослушване на интернет трафика и обажданията на обекта.

Н2 включваше и безжично следене, както и физическо наблюдение на обекта през определени периоди от деня.

НЗ вече беше пълен дигитален обиск - всичко от предишните нива плюс двадесет и четири часово наблюдение и проникване в дома или офиса на обекта с цел инсталиране на малуер или зловреден софтуер, който да поеме изцяло контрола върху дигиталните устройства на обекта - таблети, лаптопи, настолни компютри, сървъри и устройства за мобилни комуникации.

- Н2 - разпореди се Бригс.

- Кога искате да започнем работа?

- Незабавно.

- Имате ли някого предвид?

В крайна сметка имаше само един екип, на който той можеше да повери работата.

- Джолана и Къртицата да дойдат при мен.

Време е за шоу.

Танк Потър спря в дъното на паркинга на редакцията и провери в огледалото как изглежда. Изкъпана коса. Леко зачервени очи. Ризата чиста и изгладена. В крайна сметка не беше особено зле след дванадесет часа в дранголника. Той бръкна в чантата на седалката до него и извади кутийка лейкопласт. Ръцете му потрепериха, когато извади един, и трепнаха още по-силно, докато се опитваше да го разлепи.

Имаше нужда от подкрепително.

Той пусна лепенката, бръкна под седалката за тайните си запаси и се наведе чак под таблото, за да отпие от бутилката текила. Сега ръцете му бяха стабилни като скала, той измъкна лейкопласта от опаковката и го лепна на челото си.

- Благодаря ти, X.

Хосе Куерво, не Христос.

Около минута Танк гледаше редакцията на „Стейтсмън“. Още тридесет дни и всичко това щеше да бъде история. Не беше изненада. Всеки вестник в страната орязваше щата си, а той не беше печелил „Пулицър“. Но все пак мислеше, че ще бъде по-лесно.

Още глътка да си успокои нервите и беше готов.

Той прибра бутилката, порови в жабката за ментовите дражета за освежаване на дъха, отброи пет и ги метна в устата си. Излезе от колата с прилив на сили, чувстваше се способен, спокоен и съвсем леко махмурлия.

- Потър!

Ал Солетано стоеше извън остъкления си кабинет в средата на нюзрума с ръце на хълбоците, а лицето му беше тъмночервено като домат. Танк махна за поздрав, докато вървеше по средната пътека. Нюзрумът беше море от безлюдни работни места. Все едно е вилняла чума, помисли си той и влезе в кабинета на Солетано.

- Седни.

- И така ми е добре.

- Казах да седнеш.

Танк се настани в стола за гости.

- Как се чувстваш?

Солетано беше нисък, с коремче, чернокос, но олисял по темето, а като викнеше, се чуваше в шест окръга наоколо.

- Не зле, като вземем всичко предвид.

- Как ти е главата?

- Боли, но ще се оправя.

Танк се беше обадил на Солетано веднага щом го пуснаха от ареста. Беше си съчинил и история, че се е чукнал леко с колата, ударил си главата и прекарал нощта в спешното отделение.

- Не е нужно да караш бързо, за да се нараниш.

Танк внимателно докосна лепенката.

- Напълно си прав.

- Ей, приятел, направи ми услуга. Би ли ми подал чашата с вода, че ожаднях.

Танк се озърна надясно, където на ръба на бюрото беше оставена пълна до ръба чаша с вода. Солетано се беше облегнал на стената и го гледаше. Танк вдигна чашата. Водата се разля по бюрото и той я остави.

- Чакам.

Танк си вторачи в ръката си, като му се искаше тя да спре да трепери. Стана, взе чашата и тръгна към главния редактор. След две крачки ръката му трепна в нов спазъм и водата се плисна по пода.

- И това е, след като си си сръбнал на паркинга - каза Солетано. - Между другото, къде си се ударил? Не видях чукнато по колата. Поне не и ново.