Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- А другото... освен съпругата?

- Уредено е.

Йън извърна поглед. Започваше да му писва от този израз и да го презира.

- Не можем да си позволим никакви проблеми. Нищо, което би застрашило делата ни.

- Разбирам - каза Питър Бригс.

- Знам, че разбираш - съгласи се Йън. - Значи е само съпругата?

Бригс кимна.

- Как се казва?

- Мери Грант.

- Какво е цялото й име?

- Мери Маргарет Олмстед Грант.

Йън си записа името в бележника.

- Давай тогава. Само че внимателно. Без грубости. Първо ниво и стига толкова. Не искаме да разлайваме кучетата.

Йън се изправи в знак, че срещата е приключила.

- Тя така или иначе не може да открие нищо. „Уредено е“, нали? - натърти той, като изгледа Питър Бригс тежко.

- По конец.

Йън се загледа в името в бележника.

Мери Маргарет Олмстед Грант.

Той знаеше какво е да загубиш обичан човек при мистериозни обстоятелства. Знаеше каква е силата на въпросите без отговор. Знаеше, че любопитството се превръща в мания. Освен това знаеше, че не бива да подценява никого, дори и една обикновена домакиня.

Йън се обади на секретарката и й нареди да отложи всичките му ангажименти с петнадесет минути. Той въведе името в търсачката и му излязоха три съвпадения - във Фейсбук, в регистрите на имотите в Остин и един акаунт в Шатърфлай.

Профилът във Фейсбук беше с името Мери Олмстед Грант, личната информация беше достъпна само за приятелите. Обещаващо начало. Имаше снимка на тропически плаж с две деца, вървящи през прибоя. Той предположи, че е правена някъде в Южно Мексико, Коста Рика, филипинските острови или Тайланд. В пейзажа в задния план на снимката на плажа беше монтирана фотография на жена, за която Йън предположи, че е Мери Грант. Беше странен кадър, нарочно изрязан наполовина, така че да прикрие самоличността на човека. Все пак той можеше да се ориентира, че тя е руса, красива и жизнена. Гледаше в обектива.

Като професия беше посочила „домакиня инженер“. Беше учила в Джорджтаун и живееше в Остин. Харесваше Стиви Рей Вон, „Колдплей“ и Алфред Брендел. Освен това беше харесала страниците на Американското общество по клинична онкология, на Детската болница в Сакраменто и на фондацията „Надпревара за лечение“ на Сюзън Г. Комен. Имаше четиридесет и трима приятели.

Пак не беше много, но беше някакво начало.

Явно това беше жена, горда с възпитанието си, която не искаше да се откаже от моминското си име и от всичко, което то означава за нея. Интелигентна и образована жена, която беше пътувала по света. Жена, чийто живот в някакъв момент е бил белязан от рака. Може би не е болна тя, а някой от семейството й. Жена, която цени личното си пространство и не желае да споделя лична информация с непознати. Жена, която подбираше приятелите си внимателно.

Безпокойството на Йън се засили. Това беше опасна жена.

Той отвори дневника на работата си от вчера и откри номера, на който Джоузеф Грант се беше обадил минути преди да умре. Забеляза, че в момента Мери Грант не е клиент на мобилния оператор УАН, макар и това да не му беше попречило да използва оборудването на конкурентния оператор, за да получи достъп до телефона й. Трафикът между различните оператори изискваше сътрудничество дори на най-интимно технологично ниво. Имаше почти неограничен достъп до сървърите, рутерите и предавателните станции на конкурентите си. „УАН Мобайл“ държеше солиден пазарен дял в Сакраменто. Може би е била негов клиент, но при идването си в Остин е сменила оператора.

Той влезе в базата данни на „УАН Мобайл Сакраменто“ и въведе името й. Бинго. Мери Грант наистина е била клиент на „УАН Мобайл“, докато е живяла в Сакраменто.

Той изтегли обичайната информация - дата на раждане, домашен адрес, банкови операции (сметката на Мери Грант се плащаше автоматично по банков път) и номера на социалната й осигуровка. Йън се усмихна вътрешно. Това последно късче информация беше особено важно. Номерът на социалната осигуровка на човек беше ключ, кой можеше да разкрие купища лични, а често пъти и поверителни данни.

Той продължи да търси още няколко минути и смъкна списъка е разговорите й за последните две години. Разрови се по-дълбоко и се сдоби и с паролата за гласовите й съобщения: 71700. Предположи, че това е или датата на сватбата й, или рожденият ден на някой от семейството й, най-вероятно на някое от децата.