Кристофър Райх - Абсолютен контрол

На акаунта в Шатърфлай имаше само две снимки, но те се сториха важни на Йън. И на двете се виждаха две момичета, седнали заедно. Едното беше тъмнокосо и с тъмна като маслина кожа, а другото беше русо и болно бледо. Дъщерите на Мери Грант.

Регистрите на имотите показаха, че преди деветдесет дни господин и госпожа Джоузеф Грант са закупили дом на „Пикфеър Драйв“ в северозападната част на Остин за сумата от четиристотин двадесет и пет хиляди долара.

Цялата информация щеше да бъде запазена в отделен файл. Все още нямаше нищо полезно, но можеше да му влезе в работа по-късно. Той я прехвърли в нова папка в своя акаунт „УАН Платинум“ и звънна на отдела за разследвания.

- Йън се обажда. Имам един номер на социална осигуровка. Искам пълна разработка. Това е приоритетна задача.

- Господин Бригс - опита се да го спре охраната, - баджа ви.

Питър Бригс профуча покрай будката на охраната на

„Брейсноус“ и продължи към асансьорите. Беше му писнало. Има си някакви граници в това да се мотаеш около пораснали мъже, които се възбуждаха сексуално от разговори за петафлопи, твърди дискове и графични процесори. Беше убеден, че Пател получаваше ерекция, когато се докоснеше до „Титан“.

Бригс се качи на третия етаж и тръгна към оперативната стая. Десетина мъже седяха зад бюра, подредени покрай стените на кабинета. Нито един от тях не даваше и пукната пара за петафлопи, твърди дискове или графични процесори. Бригс беше сигурен в това.

- Пожарът в Куала Лумпур овладян ли е?

- Щетите са ограничени до склад за чипове.

- Заводът възобнови ли работа?

- Да, сър.

- Чудесно.

Да си началник на охраната на УАН беше денонощна работа. Бригс ръководеше хиляди служители, които пазеха офисите и съоръженията на корпорацията в двадесет страни по света. Отговорностите му обхващаха три области - заводи и производство, киберсигурност и лична охрана.

Тези дни киберсигурността му създаваше най-големи главоболия. Сървърите на УАН бяха подложени на непрекъснати хакерски атаки, като повечето идваха от Китай или Източна Европа. Китайските атаки бяха от едно военно подразделение, натоварено със събирането на тайни чрез индустриален шпионаж на западни компании. Атаките от Източна Европа бяха от България и Румъния, където по-малки компании плащаха на организираната киберпрестъпност, за да крадат разработките на УАН. Само от тези места УАН отразяваше по повече от пет хиляди опита за проникване на ден.

При всяко влизане в оперативната стая Бригс по навик поглеждаше към електронната карта на света, която показваше местоположението на директорите на компанията. Днес забеляза, че десет от тях бяха в Остин, четирима в Пало Алто, двама в Мумбай, двама в Гуандун, двама в Берлин и един в Непал.

- Подгответе самолета за Вашингтон - каза той на отговорника за пътуванията. - Петима души и екипаж. Летим призори. Шефът иска да отиде и швабката. Кажете й да бъде на летището в пет сутринта и да си носи чантата с шарлатаниите.

- Чантата с какво? - вдигна поглед отговорникът.

Бригс го потупа по рамото, доволен, че е в компанията на хора, чийто речник беше ограничен почти колкото неговия.

- Няма значение, момче. Просто се обади на Катарина и уреди подготовката на самолета.

- Да, сър!

На картата имаше нов символ, който Бригс не беше видял сутринта. Символът представляваше силует на реактивен самолет и показваше накъде се движат директорите или откъде щяха да хванат полет. Той докосна самолета и информацията се появи на екрана.

УАН 7 / N415GB

ЙЕР – АВС 7:31

0700 МВ – 1900 АЦСВ

УАН 7 беше реактивен бизнес самолет „Боинг“ с регистрационен номер N415GB , който излиташе от Йерусалим в седем часа сутринта местно време и кацаше в Остин в седем часа утре вечерта.

Израелците идваха.

Бригс усети как пулсът му неволно се ускорява. Йън беше прав. Не можеха да си позволят повече грешни стъпки. Не и сега, когато „Титан“ вече работеше. Не и щом израелците пристигаха.

Бригс продължи към кабинета си. Първата му задача беше да погледне браузъра „УАНскейп“, после да провери софтуера, а накрая и хардуера - сървъри, рутери и суичове. Това бяха машините, които изграждаха гръбнака на интернет. Следваше „УАН Мобайл“, безжичният телефонен оператор, а от няколко месеца насам трябваше да се грижи и за „Алайд Артисте“, най-голямото филмово и телевизионно студио на компанията.