Кристофър Райх - Абсолютен контрол

„Титан“ беше един милиард пъти по-мощен.

Бог е в машините.

„Еверест“ светна в синьо. Звуковият сигнал прозвуча отново, а ужасният шум се усили. Надписът се промени на „Фаза три“.

„Титан“ беше достигнал максималната си скорост. За една секунда той извършваше толкова операции, колкото първият мейнфрейм компютър за една седмица.

93°.

- Изключи го! - изкрещя Пател. - Ще изгори!

- Чакай - спря го Йън.

Всичко или нищо. Беше време да вкара стрелката в червената зона.

Минаха десет секунди. Петнадесет.

- Йън... Моля те. Изключи го.

- Още секунда.

- Трябва да го изключиш!

В този миг се случи нещо чудесно.

88°.

Температурата започна да спада.

82°.

Числата продължиха да намаляват.

Пател сграбчи Йън за ръката. Той не помръдна и не възрази. От син панелът стана червен. Пател започна да се смее.

- Работи! - възкликна той, макар че гласът му потъна сред оглушителното тракане.

Йън не каза нищо и само кимна. Притеснението му изчезна и спокойствието му се възстанови. Чувстваше се по-уверен от всякога. Искаше му се да каже „Разбира се, че работи“. Все пак той го беше създал.

За краткото време в Остин Джо беше приел „При Тредгил“ на улица „Ламар север“ като дом извън дома си. Ресторантът беше местна забележителност, помещаваше се в сградата на стара бензиностанция, беше боядисан в светли тонове и светеше от неон. В мига, в който предложи да се срещнат там, Мери съжали за думите си, но Дон Бенет се съгласи толкова бързо, че тя нямаше време да промени мнението си.

Когато тя пристигна, Бенет вече я чакаше. Беше облечен в костюм с жилетка, седеше в едно от сепаретата и си играеше с джубокса на масата.

- Какво ще пуснеш? - попита тя, като се мушна край масата на коженото сепаре.

- Елвис.

Бенет пусна четвърт долар в процепа и натисна един бутон. Елви Пресли запя „Хрътката“.

- Искаш ли да хапнем?

- Имаш ли време? - изненада се Мери. - Мислех си, че ще искаш да отидеш на местопрестъплението.

- Закрито е.

- Значи си разбрал какво се е случило?

- Вече ти казах.

- Снощи не изглеждаше толкова сигурен.

Бенет я изгледа, но не каза нищо. По бузата му имаше резка, сякаш се беше порязал при бръсненето.

- Информаторът е прострелял Джо, а Джо го е гръмнал, преди да умре. Още ли твърдиш това? - попита тя.

- Такива са фактите.

Мери замълча за момент. Сервитьорът дойде и им даде менюта, но тя остави своето на масата. „При Тредгил“ предлагаха домашна кухня - пържено пиле, сом и листни зеленчуци. Тя и Джо винаги поръчваха едно и също - пилешка пържола на тиган. Тя си взе бисквита от кошничката и я намаза с масло, объркано с мед. Вече нямаше никакво значение дали малката черна рокля й ставаше.

Бенет също остави менюто.

- Как мога да ти помогна?

- Бих искала да погледнеш телефона ми - каза Мери. - Ако все още те интересува, разбира се.

- Няма да е необходимо - отвърна Бенет.

- За теб или за мен? Моля те за услуга.

- Не мога да използвам ресурсите на Бюрото заради цивилно лице.

- Не аз оставих съобщението. Съпругът ми го остави минути преди да бъде убит при изпълнение на служебния си дълг. Мислех, че ще си адски заинтригуван.

- Съжалявам, Мери, но Бюрото не може да ти помогне.

- Не може или не иска?

Бенет се приведе към нея.

- Мери, съпругът ти почина преди двадесет часа. Бюрото изказва своите съболезнования. С удоволствие ще поговоря с теб за последните суми, които трябва да му бъдат изплатени, за застраховката и за всички обезщетения за семейството ти. Но това е всичко. Сега си иди у дома. Бъди с дъщерите си. Дай воля на мъката си.

- Ти не ми казваш какво е станало - настоя Мери.

- Случаят е приключен.

- Кой казва така?

Мери извади сутрешния вестник от чантата си и разгъна челната страница на масата, като я обърна към Бенет.

- Доста гледах тази снимка. Веднага разбрах, че нещо не е наред, но ми отне малко време да осъзная какво. Виждаш ли, Дон, ти ми каза, че информаторът се е качил в колата и нито един от двамата не е излязъл. Погледни, едно от телата е на земята. Добре, това го приемам, сигурно е въпрос на семанти- ка, а ти не си подбрал точните думи. Но ми обясни следното - кога точно информаторът е прострелял Джо? Когато вече е бил извън колата? Не е улучил с първия изстрел и е счупил предното стъкло или е стрелял втори път, след като Джо го е гръмнал? Виждаш ли всичката кръв по чаршафа откъм главата му? Бих казала, че първият изстрел на информатора е улучил Джо, за- щото е адски сигурно, че не е стрелял пак, след като Джо го е уцелил в главата. Питам, защото вчера в болницата хирургът д-р Алекзандър ми каза, че Джо е бил застрелян от упор и не е могъл да дръпне спусъка, след като куршумът го е ударил. Джо би нарекъл това „проблем с хронологията“. Така че, Дон, кажи ми отново какво е станало там.