Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Мери знаеше как се мисли логично. Елиминирай невъзможното и това, което остане, е истината, колкото и невероятна да ти изглежда.

- Права си. Трябва да е било от телефона. Няма какво друго да е. Нещо просто се е случило.

- Занеси го в службата на Джо. Дай го на онзи, как му беше името... Дейв.

- Дон Бенет. Шефът на Джо.

- Нека той да го погледне.

- Не го харесвам. Снощи той на практика се опита да изтръгне телефона от ръцете ми. Плаши ме.

- Тия от ФБР ме плашат и мен, мила, но им вярвам.

- Познавам ги по-добре от теб.

Мери се постара да си спомни думите на Джо. Затвори очи и се опита да си представи, но те й се изплъзваха.

- Просто не мога да си спомня всичко, което ми каза.

- Не се мъчи. Ще се сетиш.

Кери кимна към вратата.

- Как са момичетата?

- Джеси се е заключила в стаята си. Грейси се събуди и плака, докато не заспа отново. В шок са.

- Джеси знае ли за съобщението?

- Не - каза Мери насила и чак се изненада от себе си. - Няма да й кажа. Тя не е виновна, че аз пропуснах обаждането. Тя просто правеше това, което винаги прави.

- Наистина много разбира от тия техники - съгласи се Кери. - От програмиране и създаване на приложения.

- Преподавателят й от летните курсове ми каза, че някои хора просто проумяват нещата и Джеси е един от тях. Каза, че тя има дарба.

- Марк беше същият. За него се оказа добре, макар че все още е чудак.

Кери стана и се приближи до Мери.

- Какво ще правиш, мила?

- Не съм сигурна. Не мога да си представя, че пак ще се местим. Училищата са добри, а Грейс харесва новия си лекар. А и къде да отидем?

- Помислих, че може би ще искаш да си по-близо до вашите.

- Всички вече ги няма. Имам брат, който плава на самолетоносач някъде из Тихия океан, а Джо има две сестри в Бостън. Нямам други роднини. Нямам и къде да отида.

- Тексас се отнесе добре към нас. Защо да не е така и с теб?

- Трябва ли да стана републиканец?

- След петата година тук е задължително, иначе ще те изритат.

Кери отиде до вратата.

- Не мога да карам фен клубът ти да чака вечно.

- Слизам след пет минутки.

- Нека да са десет. Ще ги задържа - намигна й Кери и затвори вратата.

Мери отново взе вестника и погледна счупеното предно стъкло и тялото на земята. Сравни снимката с мъглявите обяснения на Бенет какво се беше случило. Нещо не съвпадаше. „Има нещо гнило“, както казваше един стар познат.

Мери отиде до банята, изми си лицето, сложи си грим и се среса. Нямаше да е правилно да им показва колко е съсипана. Адмиралът не би го одобрил. На излизане от спалнята взе телефона си и се спря на вратата, за да отвори папката с обаждани- ята. Веднага видя нужния номер.

- Федерално бюро за разследване. С кого бихте искали да ви свържа?

- С Дон Бенет, ако обичате.

В Англия не беше така горещо.

Йън се опита да не бърза, докато пресичаше голямата тревна площ, известна като Моравата. „Крайст Чърч“ и удобствата на климатизирания му офис бяха на едва десет крачки зад гърба му, а той вече се потеше. Продължи по Пътеката на мъртвеца, мина по ул. „Мъргън“, като подмина Ориел и университета преди да стигне до Хай Стрийт.

„Оракъл“ имаше своя „Смарагдов град“, „Гугъл“ своя „Гугълплекс“, но Йън имаше свой собствен личен Оксфорд.

Там бяха още Новият колеж, сградата на Радклиф камера и Боддианската библиотека, течеше дори река Айсис. Постройките бяха точни копия на оригиналите, изградени от същия английски варовик и хоросан на площ от сто двадесет и един хектара над езерото Травис, на осем километри от Остин. Едно малко късче Англия в Тексас Хил Кънтри.

Той пресече ул. „Хай“ и навлезе в лабиринта от улички към „Брейсноус“, „колежа“, в който бяха лабораториите на УАН за изследване и развитие. Във всеки „колеж“ имаше офиси, кафене и място, където служителите можеха да излязат навън и да починат. В „Ню Колидж“ беше сървърното отделение, „Ориел“ беше домът на онлайн продажбите и така нататък.

Камбаната „Големия Том“ удари за четвърт час. Както и оригинала в Том Тауър, тя тежеше шест тона и беше отлята от разтопено желязо. И както Големия Том биеше над сто пъти в девет часа всяка вечер, макар и не в памет на някой от първите преподаватели в колежа „Крайст Чърч“, а за да отбележи всеки милиард долара от годишните продажби на УАН. В лето Господне 2015-о камбаната щеше да бие по двеста и един път всяка нощ.