Кристофър Райх - Абсолютен контрол

В горната част на страницата имаше цветна снимка на колата на Джо със счупеното предно стъкло и дупката от куршум. Няколко полицаи бяха попаднали в кадъра, но на земята между тях се виждаше покрито с чаршаф тяло. Информаторът, чиято самоличност не беше известна.

Мери се вгледа в снимката, като се опитваше да си представи какво се беше случило и как Джо е допуснал някакъв информатор да го изненада. Тя се взря и забеляза, че тялото на информатора е на няколко крачки от колата на Джо. От петното кръв до главата му можеше да се съди, че е бил прострелян там, а не в колата. В главата на Мери започнаха да се зараждат въпроси. В нервните и противоречиви обяснения на Бенет имаше неточности.

В съзнанието й отново прозвуча гласът на Джо и накъсани фрази от съобщението. „Всичко е тип-топ. Кажи на Сид. Той е от добрите.“

А кои тогава бяха лошите ?

Вратата на спалнята й се отвори и в стаята влезе приятно заоблена привлекателна жена в клин за йога и яке на „Лулулемън“.

- Добре - каза Кери Креймър. - Стига толкова. Долу се е събрала групичка момичета, които те чакат, за да ти предложат рамо, на което да поплачеш. Донесли са достатъчно храна за два хладилника. Надявам се, че ти и момичетата харесвате пилешки пан и грис. Тук това минава за храна, от която да се почувстваш уютно.

Мери остави вестника.

- Ще пропусна.

- А малко кафе?

- Може би по-късно.

Кери седна на леглото до нея. Тя беше съседката, до която се бяха нанесли и се беше превърнала в най-добрата й приятелка от Бог знае откога. Кери беше на нейната възраст, майка на две момичета и съпруга на мъж, който също като Джо работеше твърде много. Марк Креймър преподаваше електроинженерство в Тексаския университет, а наскоро беше поел и работа като консултант в новия комплекс на „Епъл“. Джо си имаше „работата“, а Марк, съпругът на Кери, си имаше „лабораторията“. Също като Мери и тя беше на практика самотна майка.

Двете си приличаха и на външен вид. Бяха блондинки с по два-три килограма над „спортната фигура“ и носеха косите си до раменете. Бяха горе-долу еднакво високи, синеоки, с приветливи усмивки и излишък от енергия. Не можеха да излязат някъде, без някой да ги попита дали не са сестри, а това водеше до разпалена шеговита препирня коя от двете изглежда по-стара. В действителност Мери беше с една година по- възрастна, но в името на добросъседските отношения решиха да отвръщат, че са на едни години. Наричаха се „Тексаските близначки“.

- Тук ли ще висиш? - попита Кери.

- Не мога да спра да си мисля - започна Мери - какво би станало, ако просто бях вдигнала телефона.

- Не си виновна, че си пропуснала обаждането на Джо. Такива неща се случват.

- Не бях до него, когато имаше нужда от мен. Знаех си, че е грешка да оставя Джеси да си играе с телефона ми. Знаех си.

Кери прегърна Мери през раменете.

- Не можеш да върнеш нещата, скъпа. Станалото - станало. А и няма как да знаеш дали въобще си можела да му помогнеш.

- Той ми се обади в четири часа и три минути. Не бях чула съобщението му, докато Дон Бенет не звънна два часа по- късно. Дяволски съм сигурна, че бих могла да направя нещо.

- Ти ми каза, че той не ти е съобщил къде е или какво му трябва. На кого щеше да се обадиш, ако беше чула съобщението по-рано?

Мери се изправи.

- Не знам... На някого, на когото и да е. Това са два часа, Кери. Защо не го прослушах по-рано?

- Защото ти е излязло от главата. Защото е нямало как да знаеш за какво ти звъни Джо. Защото си човешко същество като всички нас.

- А след това съм изтрила съобщението. Не знам как, но съм го направила.

- Откъде знаеш, че ти си го направила? Тия джаджи постоянно се прецакват. Айпадът на Марк понякога просто се изключва. Той постоянно вика, че все губел тази или онази информация.

- Джаджите не губят избирателно последното съобщение, което ти е пратил съпругът ти.

Кери я изгледа изпитателно.

- Какво искаш да кажеш?

Мери отпусна ръце и направи няколко крачки из стаята, вбесена, че не може да си спомни какво е направила.

- Знам само, че съобщението беше там, а в следващия момент го нямаше.

- Значи някой друг го е изтрил?

- Когато отидох в болницата, си оставих телефона в колата. Предполагам, че някой е влязъл в колата след мен, изтрил е съобщението и отново я е заключил. Но дори и така да е, пак щеше да се запази като час и номер в списъка със съобщенията.