Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Той изскочи от колата, претича до предната врата и потро- па силно. Един наперен млад мъж се появи по коридора и открехна вратата.

- Да?

- Трябват ми материалите от пресконференцията.

- А вие сте...

- Танк Потър. От „Стейтсмън“.

- Пресконференцията приключи преди час.

Младокът едва ли имаше достатъчно години, че да може да пие законно и да е изживял първия си махмурлук. Косата му беше наскоро подстригана доста високо, а ръката му лежеше на хълбока. Истински новак.

- Просто ми дай пресрилийза, става ли? - помоли Танк. - Не се прави на интересен, няма да те затрудни.

Напереният младеж го изгледа и се усмихна.

- Разбира се. Изчакайте тук.

- Благодаря, брато.

Танк слезе по стъпалата и запали цигара. Погледна си телефона и видя, че Ал Солетано му е оставил десет съобщения. Танк изруга през зъби. Не можеха да го уволнят само защото беше пропуснал пресконференция.

Младокът излезе и му подаде листовете с официалното изявление.

- Тръгвате ли?

- Да - отвърна Танк. - Време е за лягане.

Всъщност той се надяваше да се върне до редакцията, да си напише материала и да стигне в „При Педро“ преди дванадесет.

- Ще ви придружа. Вие ли сте спрели там в ъгъла?

- Джипа ли? Да, с него съм. Навъртял е триста и двадесет хиляди километра с оригиналния двигател. Истински боец. Вие от Бюрото ли сте?

- От Полицейското управление на Остин. Детектив Ланс Бъроус. Връзка с ФБР.

- Наистина ли? Детектив? Не знаех, че раздават значки веднага след колежа.

- Аз съм на тридесет и две.

Танк се опита да прочете пресрилийза, но очите му смъдяха, а и светлината беше твърде слаба.

- Изтървах ли нещо?

- Всичко, което съобщихме, е написано в документа. По някое време утре ще има още една пресконференция.

- Не звучи зле.

Танк стигна до колата и Бъроус му отвори вратата. Танк го изгледа за секунда и се качи.

- Още веднъж ви благодаря, детектив. Оценявам помощта ви.

- Къде живеете, Танк?

- В Теритаун - отвърна той, като палеше двигателя. - Защо питате?

- Може и да не успеете да се приберете тази вечер.

- Как така няма да успея? Колата върви отлично. Тайната е да се сменя маслото на всеки зри хиляди километра.

Младокът се беше отдръпнал от колата и стоеше с ръце на кръста.

- Сър, бихте ли загасили двигателя?

Танк наведе глава и го изгледа.

- Защо да го правя?

- Просто правете каквото ви кажа, сър. Загасете двигателя и излезте от автомобила.

- Но...

Танк погледна надолу и видя, че бутилката от „Куерво“ е на дясната седалка. Беше полупразна.

- А сега, г-н Потър, сте арестуван за шофиране в нетрезво състояние.

Когато Мери се прибра, беше вече късно. Тя паркира на предната алея, угаси двигателя, но остана зад волана. През предния прозорец виждаше, че момичетата гледат телевизия. До края на живота си щяха да помнят, че са зяпали „Сървайвър“, когато майка им се е прибрала и им е съобщила, че баща им е мъртъв.

Мери излезе от колата и успя да направи няколко крачки към къщата, преди да се спре. Предната врата беше на шест метра от нея, но сякаш беше на повече от километър.

Планините не стават по-малки, като ги гледаш.

Мери не обърна внимание на съвета на адмирала. Тя се вслуша в режещите звуци на цикадите, приглушеното мърморене от телевизора и щракането от включването и изключването на климатика. Още една минута невинност. Още минута, без да знаят. Още минутка да не се чувстват, както тя се чувстваше.

Джеси забеляза колата й и скочи от дивана. Грейс също се надигна. Двете се забързаха към вратата, нетърпеливи да разберат защо се беше забавила толкова. Чувствителните им детски сетива ги бяха предупредили, че нещо не е наред, но нямаха представа какво.

Джеси отвори вратата.

- Защо просто стоиш там, мамо?

- Идвам, фъстъче - отвърна Мери и тръгна към тях.

Грейс се промуши покрай по-голямата си сестра.

- Къде е тате?

На следващата сутрин Мери седеше на края на леглото си и четеше вестника. Заглавието беше „Агент на ФБР убит при престрелка в Дрипинг Спрингс“.

„Ветеранът специален агент Джоузеф С. Грант е бил убит вчера при изпълнение на служебния си дълг. Престрелката се е случила приблизително около три и петнадесет следобед в покрайнините на Дрипинг Спрингс на територията на бившето ранчо „Летящите рога“. Говорителят на ФБР Доналд Г. Бенет заяви, че Грант е разпитвал информатор, който е бил смятан за склонен към сътрудничество и неопасен, но той е извадил оръжие и е прострелял Грант в гърдите. Информаторът, чието име се запазва в тайна заради естеството на водещото се разследване, също е загинал на място. Наскоро Грант беше прехвърлен в Остин от Сакраменто, където е бил заместник-началник на местното бюро“.