Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Педрито - повика той, като вдигна ръка, за да придаде повече драматичност. - Още едно, ако обичаш.

Барманът, пълничък човек на средна възраст със зализана назад черна коса и мустак като на Панчо Виля, му наля текила „Хорнитос“ в чиста чаша.

- Добри или лоши новини?

- Какво имаш предвид?

- Гледаш плика от един час. Ще го отвориш ли или какво?

- Вече го отворих.

Танк почука с плика по бара и усети как листът хартия вътре се мести. По професия беше журналист, но дори и той би се затруднил да изрази по-съдържателно написаното с едва деветдесет и шест думи.

- И?

- Коларски камшик.

- Какво общо има тук тънката ивица кожа, използвана да се удрят коне, теглещи каруци или някоя от хубавите карети в Сентръл парк? Камшик.

- Грешиш - каза Танк, като наведе учтиво бирата, преди да отпие голяма глътка. - И няма нужда да повтаряш думата. Това не е конкурс по правоговор или правопис.

- Как така греша? Че какво друго може да е камшик?

- Технически си прав - призна Танк. - Но не в това е въпросът.

- Не мога да разбера накъде биеш.

- Нали попита за плика?

Педро се облегна на бара.

- Добре. Казвай.

Танк разказа историята.

В началото на двадесети век всички яздели коне. Най- честият начин на транспорт на групи хора на каквото и да било разстояние били фургоните и дилижансите. Няма как да караш фургон, без да имаш коларски камшик. Камшиците били навсякъде, както и компаниите, които ги произвеждали.

Един ден обаче се появили автомобилите. Гледали на тях като на чудо и те бързо се превърнали в обект на завист. В продължение на много години обаче си оставали твърде скъпи за обикновения човек. Лека-полека обаче цената на модерното изобретение паднала. Всяка година все повече хора си купували автомобили и все по-малко се возели във фургони.

- И какво мислиш е станало с камшиците? - попита Танк накрая.

Педро прокара пръст пред гърлото си.

- Точно така. В мига, в който колите поевтинели, търсенето на камшици се сринало. Производителите на камшици опитали всичко, за да подобрят продуктите си и да не бъдат скъпи, но всичко било напразно. На хората не им пукало дали някой камшик изглежда по-красив или издържа повече. Те карали „Форд“ „Модел Т‘, „Крайслер“ и „Шевролет“. Камшикът не бил нужен никому, без значение колко бил елегантен. Дошъл и денят, в който вече никой не се возел с фургони.

Танк пресуши текилата си и удари е чашата по плота.

- Сбогом, коларски камшик.

- Защо ми разказваш всичко това? - попита го Педро.

- Защото в момента гледаш един камшик.

- Камшик? Мислех, че си репортер.

- Все тая. В момента гледаш един жив, дишащ пример на техническа изостаналост. Ходещ анахронизъм. Като сметалото, пишещата машина или факса. А сега и вестника.

- Как така вестникът е като камшик?

- Ами, ето така. За вестника репортерът е като камшика за теглен от коне файтон. Следиш ли ми мисълта?

- Сега вече знам какво има в плика - грейна лицето на Педро.

- Е, няма защо да изглеждаш толкова отвратително щастлив.

Педро се намръщи и се дръпна към края на бара, до- като Танк допие бирата си. Той остави празната бутилка и се завъртя в стола си и огледа висящите от тавана пиняти и портретите на Селена, Дженифър Лопес и Марк Антъни с флуоресцентна боя.

Истинското име на Танк беше Хенри Тедеъс Потър. Първо му викаха Хенри, после Ханк, а след това и Ханк Танк заради безкомпромисната му игра като защитник в щатското първенство по американски футбол с отбора на гимназията „Уестлейк“. След още четири години с екипа на университетския отбор на Тексас стана просто Танк. Прякорът му залепна и така си остана.

Телефонът му звънна и той провери кой го търси.

- Да, Ал.

- В „При Педро“ ли си? - попита настоятелно Ал Солета- но, редактор на „Остин Америкън Стейтсмън“, работодател на Танк през последните шестнадесет години.

- Бети ми каза, че е видяла колата ти отпред. Трябваш ми тук.

- Вече си получих плика.

- А прочете ли докрай какво пише? Новото ръководство се чуди какво извинение да си намери, за да те уволни основателно. Ще си спестят доста обезщетения. Имаш още тридесет дни, докато сделката не се финализира. Дотогава стой далеч от неприятности и провинения. Междувременно изскочи сензационна история. В Дрипинг Спрингс са убили агент на ФБР. Реших, че ще я искаш. Нали знаеш - като за последно.