Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Катарина придърпа Стойката на системата по-близо, натри кожата на ръката му със спирт, ловко пъхна иглата във вената и я прилепи с лейкопласт, за да не се размести.

- Никакво мърдане - нареди тя. - Ще се върна след тридесет минути.

- На вашите заповеди - излая Йън, като имитираше немски акцент.

Той погледна бистрия разтвор, който се вливаше капка по капка в тялото му. „Вълшебната отвара“ беше вещество, наречено фосфатидилхолин. То беше една от най-разпространените молекули на човешките клетки, по-точно на клетъчните мембрани. Тялото регенерираше всичките си клетки за една година. Йън обаче искаше всяка една от неговите да е здрава и силна като на млад мъж. Номерът се криеше във вливането на един литър фосфатидилхолин два пъти седмично. Към това той добавяше дневната си доза от деветдесет различни добавки, четири литра алкална вода и се хранеше по средиземноморска диета с много рибни мазнини, ядки и плодове.

Мислите му се върнаха към Гордън Мей и неговото публично обвинение, че Йън има пръст в смъртта на Джон Мериуедър. Според всички данни самолетът на Мериуедър беше паднал при лоши метеорологични условия над Оуенс Вели край Лонг Пайн, Калифорния, а онзи район беше известен с непредвидимите ветрове и турбуленцията. Не бяха открити никакви доказателства за саботаж на машината или друга намеса. Йън прехвърли участието си в случая от началото до края. Нямаше за какво да се притеснява. Всичко беше оправено. „По конец“, както казваше Бригс.

Йън се бореше с тревогите, като насочваше вниманието си към бизнеса. Работата беше универсален лек.

- Предстоящи задачи - каза той и пред очите му като по чудо се появи списък, но без да пречи на видимостта или на зрението.

1. „Титан“. 2. „Блъфдейл“. 3. „Кларус“.

В дясното си око Йън имаше прототип на увеличителна контактна леща, интегрирана с наскоро изобретени оптоелек- тронни компоненти, включително светодиоди, микролазери и най-малката антена, създавана някога.

Той се концентрира върху „Титан“. Шрифтът на надписа потъмня и се увеличи. Йън мигна веднъж и файлът се отвори. Творението на Джон Мериуедър се изобрази в ясна триизмерна форма. Това беше суперкомпютърът „Титан“.

Йън и екипът му бяха направили машината колкото се можеше по-компактна, но въпреки това тя все още беше колкото хладилник. Проблемът обаче не беше в размера, а в загряването. След час работа температурата в компютъра надхвърляше 93°С, което създаваше истински хаос сред чувствителните вериги. За да разреши проблема, Йън беше написал софтуерен пач, за да препрограмира охлаждащата система. Първият тест на суперкомпютъра „Титан“ при максимално работно натоварване беше предвиден за десет часа на следващата сутрин. По това време утре вече щеше да знае дали охлаждането работи.

Йън забеляза, че беше започнал да си чопли ноктите, и спря веднага. Бива ли, все едно беше отново на тринадесет години. Е, не съвсем. Тлъстините ги нямаше, както и кривата захапка и очилата като дъна на бутилки от кола. А и имаше някой и друг долар повече в портфейла си.

Той мигна два пъти и затвори файла.

Банката с вълшебната му отвара се беше вляла наполовина. Йън си представи как веществото прочиства клетките му и прави теломерите му като нови. Смяташе, че след петдесет години ще изглежда горе-долу като сега, с изключение на някой сив косъм тук-там. В крайна сметка не искаше да е като чудовище.

Той отвори очи и се загледа във фигурата си в огледалото. Видя човек с гъста черна коса, сресана назад. Едното му око беше кафяво, а другото малко по-светло, лешниково на цвят. Етническа принадлежност? Космополитна. Баща му беше британец, оксфордски възпитаник, минал и през Нюкасъл, висок, с квадратна челюст, синеок, с гарвановочерна коса и кожа, бледа като на еднодневен труп. Майка му беше платиненоруса красавица от Киев, а монголската й кръв си личеше в скосените очи и острите скули. Йън не беше сигурен кои гени беше наследил. Кожата му беше с цвят на мед, а носът му беше орлов като на римски император. Другите му черти отдавна бяха или заменени, или подобрени и затова не можеха да помогнат особено.

Йън отдавна се беше отказал от идеята за гражданството. Беше роден в Лондон, но прекара детството си из цяла Европа, докато баща му се изкачваше стъпка по стъпка в безкрайната йерархия на британското външно министерство. Това беше обиколка из второстепенните затънтени посолства, като най- значимите от тях бяха в София, Талин и Лайпциг. Въпреки това до петнадесетата си година Йън се смяташе за най-гордия поданик на кралицата, лоялен като самия Джон Бул, митичния персонаж, изобразяващ всичко английско.