Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Отговарям за щатската политика.

- Това ни е под носовете, на наша територия. Няма да го оставя да се пише по материали от агенциите. Все още ми е останала гордост.

- Искаш да кажеш, че изпитваш недостиг от криминален репортер.

- Пресконференцията е в девет часа в управлението на ФБР.

- Утре сутрин?

- Довечера. Не закъснявай. И, Танк, никакви коктейли повече.

Танк затвори и поиска сметката. Педро сложи касовата бележка на бара с угрижена физиономия.

- Тръгваш ли вече? Сеньоритите още не са дошли.

- Дългът ме зове.

Барманът се усмихна оптимистично.

- Значи още не си уволнен?

Танк шляпна с плика по бара.

- Камшикът си е камшик, Педро. Просто е въпрос на време.

Танк пресече улицата и се качи в своя джип „Чероки“ от 98-а година. Двигателят запали след няколко опита, но без да се стига до камшик. Танк побърза да смъкне прозорците. Климатикът не работеше още когато беше купил колата, а вентилацията беше немощна като крилца на плодова мушица. Той се пресегна и бръкна под седалката, където си държеше запас от подкрепително, и отпи две-три глътки текила „Куерво“. Солетано беше казал никакви коктейли повече, но не беше споменал нищо за малко освежаване.

Управлението на ФБР се намираше до булевард „Бен Уайт“ в южен Остин, на петнадесет минути шофиране. Танк направи обратен завой срещу движението и подкара на север. Западното небе пламтеше в червено. Изпаренията от реката се очертаваха като черна вълнообразна линия, която изчезваше във виолетовия здрач на изток. Повей от горещ и вонлив въздух удари в прозорците и Танк се намръщи.

Прилепите.

Всяка пролет милиони прилепи мигрираха на север от Мексико към Остин и образуваха колония край моста на авеню „Конгрес“. Всяка вечер те напускаха влажното си и прохладно укритие под моста и политаха на изток, за да претърсят района за насекоми. Тежката им миризма на плесен стягаше гърлото и изпълваше въздуха.

Танк продължи по „Ламар“ покрай река Колорадо, а небостъргачите в центъра на Остин оставаха от лявата му страна. Мерна „Потър Тауър“, който беше построен от дядо му през осемдесетте години на миналия век. В отговор на въпроса на Педро можеше да каже, че, да, в плика имаше пари. Или поне обещание за пари. Повече пари, отколкото Танк вероятно щеше да види отново накуп.

Състоянието на семейство Потър вече беше в миналото. Нефтените кладенци пресъхнаха, а пазарът на имоти се срина. Освен това майка му не беше първата госпожа Потър и той не беше първият мъжки наследник, който да продължи семейната линия.

Танк пристигна в управлението на ФБР десет минути по- късно. Паркингът беше пълен наполовина и той спря в далечния му край. Огледа се наоколо и удари още една бърза глътка подкрепително. Беше едва осем и половина и той се укори, че си беше тръгнал толкова бързо от „При Педро“. В паркинга влезе още една кола и в нея Танк видя един слаб и нетърпелив на вид човек с риза с къси ръкави и черна вратовръзка да се върти нервно на седалката. Това беше кореспондентът на Асо- шиейтед прес от Далас. Врагът. В наши дни нито един вестник с ограничен пазар не можеше да си позволи да поддържа пълен щат репортери, не и при положение че за последните десет години тиражите бяха паднали наполовина.

Минута по-късно се появиха два черни седана, набиха драматично спирачки пред двойните стъклени врати и от тях излязоха неколцина мъже в костюми. Той разпозна Дон Бенет, агента, който оглавяваше управлението в Остин. До началото на пресконференцията имаше още десет минути, а Танк не си спомняше някоя да е започнала в обявеното време.

Иди по-рано и изчакай. Такъв беше животът на репортера.

Танк отпи още „Куерво“ и усили музиката. Боб Уилс и неговите „Тексаски плейбои“ пееха за изгубена любов и съсипани животи. Нощта беше станала по-прохладна и Танк се облегна назад, за да погледне към притъмняващото небе. Спомни си за жена си, която му кръшкаше с други мъже и си тръгна преди пет години. Оттогава насам не беше попадал на нещо по- сериозно, имаше мимолетни връзки само с момичетата от „При Педро“, но пък тяхната компания му допадаше. Стори му се, че видя падаща звезда, и малко се поотпусна.

И това ако не беше една красива нощ...

Танк се събуди със сепване.

Хвана се за волана, издърпа се нагоре и избърса слюнката, която се беше стекла по бузата му. Беше единадесет без петнадесет. Беше проспал почти два часа. Огледа се наоколо, като все още се опитваше да се осъзнае. Паркингът беше почти пуст. Пресконференцията беше свършила.