Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Мери се видя сякаш отстрани как поклаща глава, усмихва се предпазливо и си мисли „Не разливай това на бялата си риза“.

- Аз ли? - каза Джо. - Никога не бих го разлял.

Мери трепна при звука на гласа му.

- Джо - повика го тя. - Тук ли си?

Там беше. С нея в спалнята.

Ехото от думите й я сепна. Гласът на съпруга й звучеше само в ума й. Джо не беше тук и никога вече нямаше да бъде.

Не спирай, нареди си тя. Все още не си свършила.

Мери прокара ръка по маслиненозеленото сако. Бръкна в джоба и напипа късче хартия. Подръпна го, то се закачи, дръпна пак и извади откъсната бордна карта.

„Американ Еърлайнс“. Грант, г-нДж. Полет 83. Ост - СХ. Място 130. Дата 6/1.

На първи юни г-н Дж. Грант беше взел полет 83 на „Американ Еърлайнс“ от Остин до Сан Хосе.

В главата й светна предупредителна лампичка.

Тя провери отново отрязъка. Да... Сан Хосе.

Мери изтича надолу по стълбите до кухнята и седна пред масичката с телефона. Отвори бележника със семейните задачи и прелисти назад, докато стигна до първи юни.

„Дж. Г. - Сан Антонио“, прочете тя написаното от Джо с главни печатни букви.

Мери отново погледна бордната карта. Не беше Сан Антонио, а Сан Хосе. На почти две хиляди и шестотин километра.

Имаха си правило. Без значение колко важен и поверителен беше случаят, Джо трябваше да й казва кога ще пътува надалече. В замяна тя беше обещала никога да не пита защо или за какво му се налага. Правилото беше ненарушимо. Тяхната връзка се основаваше на честността.

Мери затвори бележника сякаш тръшна врата и избърса сълзите, които се стичаха по бузите й. Джо я беше излъгал.

Не, не Джо, поправи се тя. Бюрото. То го беше принудило да излъже.

Но тя не можеше да приеме и това. Никой не можеше да принуди Джо да направи нещо. Ако я беше излъгал, значи решението беше негово.

Джо, защо, настоя тя, а частица от нея все още се чудеше дали той все пак не я чува. Какъв е този толкова важен случай, че да рискуваш да загубиш доверието на жена си, да изложиш на опасност брака и дори семейството си?

- Не го прави.

Джеси гледаше през прозореца си как Грейс скача все по- високо и по-високо на батута в съседния двор. На четвъртия скок се завъртя в предно салто. Стъпи добре при приземяването, но инерцията я запрати в мрежата на ограждението. Май се удари в стоманения опорен стълб и падна на една страна.

- Ох! - рече Джеси. - Ставай.

Тя отмести поглед към кухнята на Креймърови. Мама естествено също държеше Грейси под око. Плъзгащата врата се отвори рязко и майка й се втурна към батута. В тяхната къща всичко винаги се въртеше около Грейс.

Джеси извади електронната си цигара от джоба и си дръпна. Не ревнуваше от вниманието към Грейс. Не беше това. Просто се дразнеше, че всички очакваха тя винаги да се оправя сама. „Джес си има компютрите.“ Или „Джес не обича да я притесняват“, или „На нея й е по-добре сама“.

Да бе, така е. Не че имаше някакво значение.

Всъщност тя се гордееше със сестра си. След цялото време в болницата, след всичките процедури, които й направиха, след повръщането и след като косата й окапа, сега тя се държеше все едно нищо такова не се беше случвало. Света Грейс.

Джеси погледна как сестра й се изправя на крака и се кикоти, а майка й се връща обратно, пребледняла като платно.

- Още веднъж! - извика тя и отново заподскача по батута.

Джеси поклати глава. Сестра й беше доста кораво копеле, признаваше й го.

Тя си дръпна още веднъж от електронната цигара и легна на леглото с лаптопа си. Уолпейпърът на екрана беше снимка на „Деф Лепард“, покрита с иконките на любимите й приложения и програми и множество линкове към (уж) любимите й сайтове. Тя чукна клавиша за криптиране, „Деф Лепард“ изчезнаха и се появи пиратски флаг, изпъстрен от край до край с иконите на наистина любимите й сайтове.

Джеси чукна два пъти върху иконката с голямо Б. Отвори се началната страница на сайта sugardaddies.com и тя усети приятното гъделичкане на вълнението. Щеше да бъде непослушна и невъзпитана. Тя въведе потребителското си име „Лолита2000“ и паролата и влезе в профила си. Беше сложила снимка на висока слаба брюнетка по бански, но това определено не беше тя. Описанието под снимката гласеше: „Добро момиче, което е станало лошо. Непослушно, но, ох, колко хубаво.“ Следваше и кратко прелъстително послание: „Търсят се само най-покровителствените джентълмени. Аз съм умна, млада и мотивирана жена, която иска да бъде наставлявана от успял джентълмен. Живея в Северна Калифорния, но имам желание да пътувам и направо умирам да видя света. Харесвам отличната кухня, стимулиращите разговори и дългите целувки с език, които ме карат да се чувствам като истинска жена.“