Нелсън Демил - Златният бряг

— Радвам се, че не ми се сърди — каза Белароса.

Погледнах го и попитах:

— Кой?

— Жена ти.

— За какво трябва да ти се сърди?

— За това, че едва не убих съпруга й — отвърна той.

— Не бъди глупак, Франк. Та тя само преди няколко дни ми каза: „Джон, дано Франк да се оправи по-бързо, за да можем всички отново да отидем в «Джулио».“

Той се опита да сдържи смеха си, но не успя и ребрата отново го заболяха.

— Ей… престани… ще ме убиеш…

Станах.

— Окей, Франк, ето сега нещо, което не е толкова смешно. Много добре знаеш, че аз и Сюзън почти не си говорим и много добре знаеш защо. Ако тя иска да идва тук, нейна работа, но не искам ти да ми говориш за нея, като че ли водиш светски разговор от учтивост. Ясно ли е?

Белароса гледаше неопределено в пространството, което, вече бях разбрал, е начинът му да покаже, че иска темата да се смени:

— Трябва да тръгвам — казах му аз.

Насочих се към вратата.

— Да кажа ли на сестрата, че искаш да ползваш гърнето?

Той не обърна внимание на подигравката и ми каза:

— Абе, аз въобще благодарих ли ти, че ми спаси живота?

— Не си спомням подобно нещо.

— Аха. И знаеш ли защо? Защото „Благодаря ти“ не означава нищо в моя бизнес. „Благодаря ти“ казваш на жените и на външните хора. Това, което ти казвам, господин адвокат, е дължа ти една.

— Господи, Франк, надявам се, не искаш да кажеш услуга.

— Аха. Услуга. Ти не разбираш услугите. При италианците услугите са като пари в банката. Ние събираме услуги, разменяме си услуги, броим ги като активи, задържаме ги и трупаме върху тях. Дължа ти една голяма услуга. Заради живота си.

— Задръж си я.

— Не. Трябва да поискаш услуга.

Погледнах го. Това беше като да имаш пред себе си италиански джин 103 103 Зъл горски дух. — Б.пр. . Но на духовете не може да се вярва.

— Ако се стигне до процес за убийство и аз поискам да кажеш на Джак Уейнстейн да не ме призовава като твой свидетел, би ли направил това, дори ако то означава, че ще те осъдят за престъпление, което не си извършил?

Той дори не се поколеба.

— Искаш, получаваш. Дължа ти живота си.

Кимнах.

— Добре, нека си помисля. Може би ще намеря някоя по-голяма и по-хубава услуга.

— Разбира се. И пак намини.

Отворих вратата, но спрях и се обърнах към него:

— Ей, стоят си тези индианци на брега, разбираш ли, и Колумб идва и им казва: „Buon giorno, а един от индианците се обръща към жена си и казва «По дяволите, идват съседите».“

Докато затварях вратата зад гърба си, го чух да се смее и кашля.

В крайна сметка реших да отида в кантората си на Уолстрийт и да си оправя работите там. Седях в кабинета си, стария кабинет на баща ми, и се питах как съм могъл да загубя толкова години от живота си тук. Но от чиста добросъвестност се залових за работа и направих в общи линии това, което бях направил в кантората си в Лоукаст Вели; т.е. написах резюме за всеки клиент и на всеки случай и разпратих всичко на различни специализирани адвокати, които смятах, че ще са най-подходящи за всеки отделен случай и всеки отделен клиент.

Това беше повече, отколкото бе направил баща ми, и повече, отколкото Фредерик Пъркинс бе направил, преди да се хвърли от прозореца на сградата.

Във всеки случай въпреки чувството ми за отговорност и добросъвестността ми, на Уолстрийт 23 ме посрещнаха така, както биха посрещнали едно спадане с 400 пункта по Дау Джонс. Въпреки това издържах геройски там повече от седмица, като не говорех с никого, освен със секретарката си Луиз, която, изглежда ми беше сърдита за това, че я бях оставил да се справя сама с положението през последните няколко месеца, като се опитва да отговаря на всякакви въпроси на клиенти и съдружници за документите и делата на мистър Сатър.

За да мога да прекарвам повече време в кантората на Уолстрийт, а и по други причини, живеех в „Йейл Клъб“ в Манхатън. Това е една просторна и много удобна сграда на „Вандербилт Авеню“ с доста хубави стаи. Закуската и обядът също не са лоши, а в бара цари приятелска атмосфера. В салона за коктейли има електронно табло с цените на фондовата борса, така че можеш да видиш дали да си позволиш да си в това заведение; има и спортна зала с плувен басейн и игрища за скуош, а клиентелата е от възпитаници на Йейл. Какво повече може да иска един мъж? Човек почти би могъл да остане тук завинаги и много членове в моето положение биха направили точно това, но клубът не насърчава твърде дългите престои на своенравните съпрузи, а в последните години и на своенравните съпруги. Що се отнася до последните, човек би могъл да си навлече беля на главата в клуба, но аз си имах достатъчно проблеми, затова след вечеря просто сядах в големия салон да чета вестник с пура в уста и чаша портвайн като останалите улегнали джентълмени, а след това си лягах.