Нелсън Демил - Златният бряг

Той си игра известно време с извивката на патерицата и приличаше на старец, помислих си аз.

— Охраняват ме — каза той, — защото съм свидетел по едно убийство. Убийството на Вини. Също като теб. Разбираш ли? И съм мишена на организираната престъпност. — Той се усмихна.

— Франк — казах аз, — не дължиш никаква вярност на хора, които се опитаха да те убият. Това е последният ти шанс да не влезеш в затвора, да останеш жив, да отидеш някъде с Анна и да започнеш наново.

Той ме гледа цяла минута, след това попита:

— Какво те засяга това?

Хубав въпрос.

— Може би се тревожа какво ще стане с Анна. Може би ме интересува справедливостта. — И добавих: — Аз съм гражданин.

— Аха? Добре тогава, нека да ти кажа нещо, мистър Гражданин: Франк Белароса няма да проговори пред ченгетата.

— Собствените ти хора се опитаха да те убият, Франк.

— Това беше недоразумение. Ти знаеш как стана. Шибаният Ферагамо го е нагласил. Но с моите хора сега съм на чисто.

— Така ли? Иди тогава на разходка в провинцията със Сал и Да-да.

— Ей, господин адвокат, ти нищо не знаеш за това.

— Знам, че видях дулата на две двуцевни ловджийски пушки. Видях как главата на Вини се пръсна като тиква и видях теб как падаш назад във витрината.

Той се усмихна.

— Сега разбираш ли защо плащам на адвокатите си толкова много?

Като говорим за плащане, не бях получил досега нито цент от него, но не възнамерявах да повдигам въпроса. При все това казах:

— Бих искал да ми обясниш защо бях уволнен.

Той сви рамене.

— Не знам. Има много причини. Джак какво ти каза?

— Почти нищо. Просто ми каза, че ми се дава почивка и би трябвало да се радвам. Така е. Каза ми също, че ще ме повика да свидетелствам за твоето алиби, ако все пак се изправиш пред съда в дело за убийство. Това не е толкова радостно.

— Аха. Ще видим. — И добави: — Ченгетата не те харесват. Затова им направих една услуга и те освободих.

— Това е интересно. А каква услуга ти правят те в замяна?

Той не отговори, а каза:

— Това не означава, че не можем да останем приятели. Дори е по-добре, ако сме само приятели и съседи, нали?

— Предполагам. А оставам ли почетен италианец?

Той се разсмя.

— Разбира се. А още по-добре, ще те направя почетен Napoletano. И знаеш ли защо? Защото поздрави онзи тип по италиански, когато той си мислеше да те очисти.

Как, за бога, можеше той да знае това? Но от опит знаех, че по-добре да не питам.

Белароса преминаваше към по-ведро настроение и каза:

— Абе, ти чукаш ли още онази курва Алварез или какво?

— Аз съм женен човек.

Той се усмихна.

— Но тя твърди — казах аз, — че според слуховете от улицата баджанакът ти все още не се е отказал от заговора срещу теб. И ти оставяш жена си да спи там?

— Едното няма нищо общо с другото.

Изглежда, все още не разбирах италианските семейни отношения. Опитах се да си представя една ситуация, в която Сюзън отива да спи при роднини, които се опитват да ме убият. Всъщност нещо подобно се случва всеки път, когато тя отива в Хилтън Хед. Но Уилям Пекърхед само иска да съм мъртъв; твърде беден е, за да наеме някой да му свърши работата.

— Сали ти е изпратил цветя — казах аз на Белароса. — Идва ли тук да те види?

Той не отговори пряко на въпроса ми, а каза:

— Той е сицилианец. А сицилианците казва така: Дръж приятелите си близо до себе си, но враговете си още по-близо. Capisce?

— Разбирам, но мисля, че всички вие сте луди. Не аз съм луд, Франк. Вие сте луди.

Той сви рамене.

— Ще платят ли на двете момчета за полусвършена работа? — попитах го аз.

Той се усмихна.

— Ще им платят половината за първия безпогрешен изстрел. Втората половина няма да получат. — И добави: — Аз не бих го направил така.

— Ами как?

Той отговори, като че ли вече го беше обмислял:

— Пушките бяха добра идея, за да се повалят хората на земята и да се пръсне мозъкът на всеки. Разбираш ли? Но трябва да довършиш този, за когото си тръгнал, с куршум в главата, защото сега много хора носят жилетки. Нали?

— Има различни техники, сигурен съм. Абе, Франк, как стана така, че ти имаше жилетка, а аз нямах?

— Нали ти казах, че си цивилен гражданин. Не се тревожи. Искаш жилетка ли? Ще ти дам една от моите.

Той се разсмя.

На вратата се почука и в кабинета влезе един от ФБР, последван от Филомена, която носеше поднос. Аз станах, за да й помогна, но тя ясно ми даде да разбера, че й преча, затова седнах. Няма много жени, които биха изглеждали по-добре с брада, но Филомена е една от тях.