Нелсън Демил - Златният бряг

Тя сложи подноса на масата и наля две чаши кафе. Франк й каза нещо на италиански, тя му отвърна и пак започнаха. Докато спореха за не знам какво, тя сложи в кафето му захар и сметана и му намаза една бисквита с масло. Личеше, че въпреки спора, между двамата имаше топли чувства.

— Кажи й, че я харесвам — казах аз на Белароса.

Той се усмихна и заговори на Филомена на италиански.

Тя ме погледна и изсумтя нещо, а след това троснато каза нещо друго. Белароса преведе:

— Тя каза, че имаш хубава жена и трябва да се държиш прилично. — И добави: — Италианките мислят, че като им направиш комплимент, искаш да ги чукаш. Те смятат, че всички мъже са свине.

— И са прави.

Филомена ми хвърли бърз поглед и излезе.

Отпих от кафето, но забелязах, че Белароса не докосна своето, не докосна и бисквитата.

— Франк — казах аз, — не съм тук, за да върша работата на правителството, но трябва да ти кажа, че трябва да си сложиш макиавелистичната мисловна шапка и да прецениш какво е добро за теб, за жена ти и синовете ти. — И добавих: — Казвам ти го, защото ми харесваш.

Той като че ли наистина се замисли върху това, после отвърна:

— Ще ти кажа нещо, господин адвокат. Сега нещата са различни. Преди 20 години никой не говореше пред областния прокурор или пред ченгетата. А сега има момчета, които искат и така, и така. Искат да имат пари, да си живеят живота, след това имат малко неприятности със закона и не искат да полежат малко на топло. Разбираш ли? И пеят. Не разбират, че трябва да си готов да излежиш 20 години, когато влизаш в този бизнес, или не влизаш в бизнеса. Но сега всички искат да живеят като буржоазията. Искат всяка вечер да спят с жените или приятелките си, да изпращат децата си до училище и да играят голф дори. По времето на чичо ми човек си излежаваше 20-те години, без да пропее нито веднъж, излизаше от пандиза, жена му го прегръщаше, децата му му целуваха ръката и приятелите му го представяха на новаците. Разбираш ли? Но на кой му стиска толкова днес? И затова шибаният щатски прокурор предлага сделки. Но аз няма да се пазаря с ченгетата, за да спася собствения си задник. Приятелите ми трябваше да са разбрали това. Трябва да разберат, че Франк Белароса не е предател като половината от тях. Знаеш ли какво научих в „Ла Сал“? Водиш чрез личния си пример. Не правиш компромиси с честта си. Ако това нещо, тази организация, възнамерява да продължи да съществува, тогава трябва да покажа на всеки как се поддържа съществуването й. Трябва да дам примера, дори и да са се опитали да ме убият, дори и да съм заобиколен сега от ченгета. Това е да ти стиска, господин адвокат. Да ти стиска. Capisce?

Наистина разбирах. Не за каквото трябва, но все пак му стискаше.

— Capisco.

Той се усмихна.

— Аха. Абе, организацията може да е малко скапана напоследък, но не можеш да кажеш, че не сме запазили все още известна класа и стил. Оставиха те жив, нали?

— И знаят силата на пресата — отвърнах аз. — Да убият теб е едно, да убият мен — съвсем друго.

— Аха. Все още сме с добро име в пресата. Искаме да сме с добро име в пресата. Имаме нужда от добро име в пресата. Melanzane и испанците убиват наред, а след това се чудят защо никой не ги харесва. Нали така?

— Има различни техники, както казах.

— Аха, но тези глупаци нямат никаква техника.

Наистина не исках да разисквам достойнствата на конкуриращите се престъпни организации. Но Белароса искаше да изтъкне някои неща. А именно: дори ако Сали Да-да искаше да съм мъртъв, защото съм го ядосал, той знаел, че ако ме убие, това ще навреди на името им в пресата и на бизнеса. Затова джентълменът Джон Сатър бе преминал през кръвта и куршумите само с едни съсипани костюм и вратовръзка, защитен от ореола на потенциалната си власт и безупречна обществена репутация. Нито капка синя кръв по тротоарите на Литъл Итъли. Нищо чудно, че Франк смяташе, че не ми трябва противокуршумна жилетка. Все едно, бих предпочел да имах една под ризата си, когато оня приятел насочи пушката към мен.

Разгледах Белароса за момент. Макар че лицето му изглеждаше изпито и цялата му фигура ми изглеждаше някак смалена, коремът му се опитваше да излезе от хавлията. Наистина, да те ударят три патрона от 8-калиброва пушка, дори когато си с жилетка, не се отразява добре на здравето. Като го гледах така — една телесна развалина, не можех да не се запитам дали не се е влошило и душевното му състояние. Искам да кажа, че изглеждаше нормално, но имаше нещо различно. Може би беше заради ченгетата в къщата. Това би потискало всеки.