Нелсън Демил - Златният бряг

Но аз бях спасил живота му и се опитвах да се убедя, че съм направил това, защото така е било правилно да постъпя. Но в действителност бях го направил, защото исках той да страда, да се чувства унижен, като знае, че е станал мишена на собствените си хора, и да се изправи срещу присъдата на обществото, а не на някакви отрепки, които нямат никакво законно или морално право да прекратяват чийто и да било живот, включително и живота на един от тях.

Освен това исках да си взема моя дял от него.

Но докато си казвах истината, си признах, че все още харесвам този тип. Искам да кажа, че си паснахме от самото начало. И ако Франк Белароса беше в този момент в съзнание, той си мислеше за това какъв добър приятел съм се оказал — да го спася да не умре от загуба на кръв. Mamma mia, да бяхме си поръчали пици вкъщи.

Но да се опитвате да пречистите едновременно и разсъдъка, и съвестта си, е доста изтощително, затова се отдадох на мечтания за Линда, портретистката, и заспах.

Жилавият му кучи син оживя, разбира се, благодарение най-вече на скаутските ми и армейски умения за даване на първа помощ. Пресата направи голям въпрос от това, че съм спасил живота на Белароса, а една от онези безсмислени анкетни карти питаше: „Бихте ли спасили живота на умиращ шеф на мафията?“ И шестимата отговорили бяха казали „да“, мотивирайки отговора си с приказки за хуманността, християнството и т.н. Сали Да-да вероятно би имал малко по-различно мнение по въпроса, ако го бяха попитали, и подозирах, че ми е ядосан.

Както и да е, сега беше средата на октомври, Денят на Колумб 102 102 12-ти октомври, официален празник в повечето щати. — Б.пр. по-точно, и вероятно това имаше нещо общо с решението ми да посетя мистър Франк Белароса, който бе излязъл от болницата преди около две седмици и сега се възстановяваше в Алхамбра.

Не бях говорил с него, нито го бях виждал от злополучната ни вечеря в „Джулио“, а и не бях му изпратил дори картичка или цветя. Всъщност той ми дължеше цветя. Но бях следил съобщенията в новините за подобренията в състоянието му и т.н. Освен това с Джени Алварез се срещахме от време на време в Манхатън, за да обядваме заедно, и тя ме осведомяваше за последните гангстерски клюки. Най-последната бе тази: за разлика от някои неуспели нападения върху членове на мафията, при които нарочената жертва оцелява и екзекуцията й бива отлагана срещу признание от нейна страна, че е заслужавала това, което почти е получила, заговорът срещу Франк Белароса Епископа бе все още в сила.

Отношенията ни с мис Алварез, между другото, бяха преминали на една по-духовна и интелектуална основа, което ще рече, че не я чуках. Добре че стана така. Но това наистина усложнява нещата.

И така, в онази слънчева, мека утрин в Деня на Колумб аз тръгнах през задните площи към Алхамбра и бях спрян близо до Дева Мария от двама мъже в сини якета, върху които бяха отпечатани буквите FBI. И двамата носеха черни М-16. Представих се и те ми поискаха документи за самоличност, макар че, изглежда, знаеха кой съм. Показах им документите си и единият от тях се обади от ръчния си предавател на някого. Можах да чуя част от разговора и той ми прозвуча, като че ли мъжът от другата страна трябваше да отиде да види дали мистър Белароса приема, както се казва. И, изглежда, приемаше, защото едно от момчетата от ФБР каза, че трябва да ме претърси и го направи. След това ме придружи до къщата.

Знаех, разбира се, че охраната на Алхамбра бе сменена. Първо, двама от тях бяха мъртви. Но Тони и другите образи, които бях виждал да се мотаят тук през цялото лято, бяха изчезнали или по собствено желание, или чрез постановление на правителството. Във всеки случай сега охраната бе поета от ченгетата и Франк, макар по-защитен, бе по-малко свободен, както птиците в техните позлатени клетки. Той не беше всъщност под арест; очевидно бе преминал на другата страна според пресата. Но кой би го винил?

Докато вървяхме, момчето от ФБР с М-16 ми каза:

— Разбирате, че той ви е освободил като свой адвокат и това, което ви каже, не е поверителна информация.

— Струва ми се, разбрах нещо такова.

Повечето агенти на ФБР са юристи и може би дори това момче със служебната си униформа и пистолета бе адвокат. Обичам да виждам адвокати да вършат мъжки неща. Добре е за престижа на професията.

— Жена му вкъщи ли е? — попитах аз.

— Днес не. Тя ходи понякога при роднините си.

— А мистър Манкузо тук ли е?

— Не съм сигурен.