Мэтью Квирк - Часът на убиеца

– Изобщо не съм сигурна, че ще се получи. Но си мисля, че ще ги спреш по един или друг начин. Ти избяга от къщата на Уайдънър. Видях те в онази стая със Сам. Беше толкова близо. Знам на какво си способен.

– Значи просто смени отборите, намери по-добър убиец, пазиш си гърба?

Тя плътно обви превръзката около раната. Натискът му причини болка.

– Какво друго да направя?

Чуха се гуми по чакъления път. Али погледна през рамо.

Ник излезе, оглеждайки се за човек, но долови само тихото ръмжене на електрически автомобил, който не се виждаше, а после утихна. Дилия се спусна по хълма с чанта през рамо. Нае си споделено такси, за да дойде – колата ѝ все още се намираше до къщата, където Джеф скрои засадата на Ник, – и помоли да я оставят по-далеч от мястото на срещата.

Ник я пресрещна на средата на пътеката. Тя го прегърна силно.

– Хванахте ли го? – попита Дилия.

Ник ѝ подаде устройството.

– Хванахме го.

Тя свали раницата от рамото си.

– Да се захващаме за работа.

Зад една безименна и незабележителна заключена врата на третия етаж на Капитолия Сам Макдона се отпусна в уиндзорския си стол с чаша чист бърбън в ръка. Отпи продължително. Така, посред бял ден, алкохолът сякаш изгаряше небцето му особено силно, но той преглътна с усилие. Все още усещаше миризмата на оръжейната смазка, още виждаше дулото на пистолета на Ник Авъроуз.

Кракът му подскачаше по пода като иглата на шевна машина. Наложи си да спре.

Огледа махагоновите вградени шкафове, мраморната камина, гледката към Националния мол и мемориала на Линкълн. Камината беше мястото, откъдето според легендата британците запалили факлите си, преди да изгорят целия този прояден от комари град до земята.

Това беше скривалището на Сам, втори кабинет, какъвто предоставяха на сенаторите, известен само на тях самите и на неколцина избрани хора от екипа им, където изчезваха, за да поработят или да провеждат поверителни срещи, оставайки при това достатъчно близо до залата за гласуване.

На същото това място се срещна с Малкълм Уайдънър и за пръв път разбра, че истината за онази нощ го застига.

Погледна в празната камина. Кучето му лежеше до него. Прокара ръка по гладките мускули по гърба му, но не почувства утеха.

Боеше се. Боеше се много. От Ник Авъроуз. От Дейвид Блейкли. С какво всъщност разполагаше Дейвид Блейкли срещу него? Трябваше да има някакъв изход.

Сам знаеше правилата на тази игра. И това му служеше добре. Грижиш се за своите спонсори. Те се грижат за теб. Веднъж някой му показа цифрите. За всеки долар, който дадена компания харчи за лобизъм, тя печели още двеста. Дейвид и другите хора с пари бяха направили стотици милиони долари на негов гръб, а в замяна му проправяха пътя към върха. Беше пласьор от висока класа. Действията му бяха законни, стига да избягваха темата за връщането на жеста. Всичко се случваше в безмълвно съгласие, съвършено ясно.

Скандалът не се състоеше в корупцията, а в степента на законност. Това беше истинският бизнес на Капитолия – да намериш достатъчно пари, за да бъдеш преизбран, да отделяш деветдесет процента от времето си да се молиш за долари от корпорации, спонсори и групи по интереси, след което да гласуваш, както се очаква от теб.

Капитолият, тази солидна сграда от стомана и камък, в която се намираше, беше за продан. Знаеше го, защото сам го беше обявил, но това не го правеше по-малко горчива истина. Цялото великолепие – белоглавите орли, статуите с перуките и Колумбия, развяла своите знамена – всичко това беше прикритие за най-старата измама, състояща се в това да превръщаш богатството в принуда, слагайки му благородни етикети – "свещено право", "небесен мандат", "обществен договор", няма значение.

Той се изправи, приближи се до прозореца и погледна към коринтските колони. Видя сградата на Дейвид Блейкли, блестяща стъклена маса, и крановете отзад. Толкова много пари се движеха из този град сега. Някога поне се налагаше да се преструват, че не става дума само за пари, но сега всичко беше толкова явно. Хората се кандидатираха за Конгреса като трамплин за лобистка или предприемаческа работа, за търговия с влияние, за реалното богатство, за реалната власт.

На него самия му трябваха един милиард долара, за да влезе в Белия дом. Такава беше цената на кампанията. В сравнение с това няколко живота представляваха грешка при закръглянето, а душата му – дребни монети.

Но той не се подлагаше на всичко това, за да свърши като слуга на друг човек. С Дейвид се грижеха един за друг. Това си беше казвал винаги, но сега, след като всичко излизаше наяве, трябваше да застане очи в очи с истината. Дейвид държеше контрола заради това, което видя преди двайсет и пет години, заради тайната, която пазеше.