Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ник се приближи към Сам.

– Свикнал си да лъжеш без никакви последствия. Само че помисли внимателно върху всяка дума, която ще изречеш. Ако отново ме излъжеш, ще умреш в тази стая.

Макдона кимна два пъти бързо.

– Къде е Ема Блеър?

– Аз… не знам.

Ник изпъна ръка и насочи пистолета.

– Недей.

– Аз… чуй ме…

Ник притисна дулото в челото му.

– Моля те… – каза Сам.

– Кажи ми истината.

– Не мога.

Цялото тяло на мъжа започна да се тресе. Ник едва си спомняше страха, който изпита първия път, когато се озова от другата страна на пистолета, пред дулото. Беше забравил как това го парализира, как ужасът спира всички мисли. Година след година тежка подготовка го бяха научили да контролира тези инстинкти. Но той познаваше този страх и сега разчиташе на него. Трябваше да накара Макдона да усети вкуса на смъртта, защото не искаше да натиска спусъка.

Не беше убиец.

Ник отново видя всичко – пистолета, приближаващ се към гърлото му тази сутрин. Мъртвия Уайдънър на стола и кръвта му, която се стичаше по ръцете на Ник. Докато наблюдаваше този човек и претегляше деянията му, Ник осъзна, че вече няма представа кой е.

– Три – каза Ник и затегна захвата си. – Две. – Макдона затвори очи. – Едно. – Стенание без думи.

Пръстът на Ник се обви около спусъка. Почувства обратния натиск на пружината. От гърлото на Макдона се чу скимтене.

Но Ник не натисна спусъка.

Сенаторът отвори едното си око, едва-едва, и рискува да го погледне.

Ник гледаше към Али, която сега стоеше в другата стая и го чакаше. Беше върнала телефона обратно в джоба на сакото.

Ник заобиколи Макдона, тръгна към вратата, без да сваля пистолета, и гърбом влезе в дневната.

Али тръгна към изхода на апартамента.

Бум, бум, бум.

Три силни почуквания на предната врата. Тя се отдръпна и застана до Ник.

– Сенаторе! – извика някой през тежката врата. – Изпраща ни Дейвид Блейкли. Отворете.

Ник отстъпи крачка назад. Единственият изход беше през прозореца. Направи знак с глава на Али да тръгне натам.

Макдона го гледаше от спалнята.

– Просто свали пистолета – каза той. – Не е необходимо някой да пострада.

– Сенаторе? Ехо? Отворете вратата! – извика някой от коридора.

Али смъкна резето на прозореца и го отвори. Какофонията на трафика се изля в стаята.

Бум. Вратата щеше да се откачи от пантите, докато някой я напъваше здраво от другата страна.

Али се качи на перваза и се спусна по външната стена.

Ник продължаваше да държи Макдона на мушка.

Вратата се разтресе отново от звука на разцепено дърво.

Ник тръгна заднишком, качи се на перваза и скочи. Удари се силно в земята, претърколи се през рамо, изправи се и хукна.

Подгизналата от пот риза на Ник залепваше по гърба му. Очите му все се връщаха към огледалото за задно виждане. Ръцете му стискаха волана така, сякаш изцеждаше парцал. Някаква кола се движеше шеметно към тях изотзад и навлезе в лентата от лявата им страна. Той погледна към шофьора.

– Ник! – извика Али от пасажерската седалка, а ръцете ѝ се протегнаха към предното стъкло. Колата пред тях спря внезапно.

Той наби спирачки, а автомобилът се разтресе, когато антиблокиращата система се задейства върху свистящите гуми. Спря на метър и половина от бронята на другата кола, а после забеляза свободното място за паркиране, което беше щастлива рядкост и заради което беше спрял онзи отпред.

Колата отляво профуча напред и той забеляза хромирания ауспух втора ръка. Беше стар "Форд Краун Виктория" с поръчкови джанти.

Пълен с хлапета.

Ник заобиколи колата отпред. Бяха в тойотата на Али, до която се добраха след минута здрав спринт от Сам Макдона и хората му.

– Успя ли да го докопаш? – попита Ник. – Телефонът му?

– Да.

Али вдигна малко синьо устройство с размер на флашка. Беше го пъхнала в телефона на Сам, докато Ник стоеше с него в спалнята.

Преди да отидат в апартамента на Макдона, Али и Ник се срещнаха с Дилия, а тя им даде бръмбарчето. Така можеха да се вържат за телефона на Сам, да слушат разговорите му, да го следят, а може би и още нещо.

Трябваше да изкопчат истината от Сам Макдона, да намерят някакво доказателство, което да използват, за да го сринат. Али опита с добро. Ник – със заплахи. Само че Ник разбираше, че Макдона е внимателен и дори пистолет в лицето може да не е достатъчен, за да го разтърси.

Така че Ник изигра един от собствените им номера на техен гръб – шпионирай, следи, вмъкни се вътре.