Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Дейвид се обърна напред и се заслуша в гласа на Макдона, който ставаше все по-сериозен.

– Знам какъв е залогът за всеки един от вас на тези избори – каза Сам. – И не е необходимо да ви убеждавам, че аз ще се погрижа за вас и за проблемите ви, защото ме познавате. С повечето се знаем от десетилетия. Но тук става дума за нещо повече от една или друга кауза. Това би било мислене на дребно. Не става въпрос за мен. И това е твърде дребно. Нито и за президентството, което също е дреболия. Да подсигурим Белия дом – той вдигна пръст, – е първа стъпка, нашият плацдарм, нашият десант в Нормандия, решаващата битка в по-голямата война. Няма да спрем, докато не получим всичко. Виждали сте парите, които давам на уязвимите кандидати. Знаете, че мога да побеждавам в обречени надпревари. Ако ме удостоите с подкрепата си, можем да изведем това на по-широк фронт. Говоря за Сената, за Камарата на представителите, за щатските представители, за губернаторите. Става дума за издигане от дъното.

Очите на Сам срещнаха погледа на Дейвид, докато оглеждаше стаята.

– Такива избори се случват само веднъж на десет години, когато има преброяване на населението. А това означава, че след нашата победа ще преобразим окръзите. Аз ще поведа атаката. Говоря ви за постоянен контрол, постоянно мнозинство, а именно сега е вашият шанс да се качите на борда.

Сам замълча. Никакви ласкателства, никакви раболепни хвалебствени реплики, никакви благодарности. Дейвид скръсти ръце, внезапно притеснен, че тази гола увереност няма да мине.

Никой от групата не аплодира. Всички станаха и се приближиха към Сам, обградиха го като възпитана малка тайфа. Тази гледка преспокойно можеше да е от игрището "Стюърт Фийлд" в "Сейнт Олбънс" след победна игра, само че този път играеха за много по-високи залози. Сам притежаваше блясъка на неизбежното, на човека на върха. Всички искаха частичка от това.

Сам го погледна и Дейвид кимна. Беше се борил да стигне до този миг цели двайсет и пет години. Можеше да спечели изборите, преди дори да са започнали.

Дейвид беше продал душата си много отдавна, в нощ като тази. Той имаше изключителна необходимост Сам Макдона да спечели. Обичаше този човек. Щеше да направи всичко, за да го защити. Ставаше дума за политика, за власт и за пари несъмнено, но у Дейвид имаше и нещо по-дълбоко, една по-свирепа настървеност. Ставаше дума за собственото му оцеляване.

Той излезе от стаята, прекоси коридора към библиотеката и затвори вратата. Извади втория мобилен телефон, отключи го с пръстовия си отпечатък, след което отвори приложението за криптиране изпращане на съобщения.

"319", гласеше съобщението от Грей. Код. Ставаше дума за Битие, глава трета, стих деветнайсет: "… защото пръст си и в пръст ще се върнеш" [Битие 3:19].

Прах при прахта, пръст при пръстта. Свърши се. Малкълм Уайдънър беше мъртъв. Тайната беше опазена.

Ник се прокрадваше по алеята към офиса си. Беше накарал таксиметровия шофьор да го остави на няколко пресечки оттук, след което тръгна към гаража по обиколен маршрут, криейки се в сенките, оглеждайки всяко скришно местенце, където някой би могъл да го причаква, да наблюдава.

Не забеляза никого. Но това не означаваше, че не са там. Беше риск, който трябваше да поеме. От изключителна важност беше да докаже, че е имал разрешение и право да се намира в онази къща тази вечер, че всичко е било тренировъчна ситуация.

Извади заредения пистолет, който отне от нападателя си в дома на Уайдънър, и го стисна ниско с дясната ръка. В лявата носеше сакото, смачкано на топка.

След последен поглед по алеята се приближи към вратата на офиса си. Отвори с пръстите на лявата ръка, влезе и бързо скочи встрани. Стигна до ъгъла и се вгледа в сенките, заобикаляйки мебелите по памет.

Освен забързаното си дишане чуваше само тракането и духането на отоплителната система.

Офисът му беше празен и той отвори чекмеджето, в което бе оставил ножа си. Сега, разбира се, го нямаше. Но той трябваше да се убеди с очите си.

Метна сакото на масата и продължи към задната стая, пълна с оборудване, подредено в контейнери, като накрая стигна до банята. Не откри никого.

Отиде до сейфа и набра комбинацията. Вратата се плъзна тихо и бавно назад. Там, където беше оставил подписаното разрешително на стоманения рафт, нямаше нищо.

Отпусна рамене и въздъхна протяжно. Спря нахлуващата паника.

В кабинета претърси бюрото си за документацията, свързана с Уайдънър. Плановете за атаката, която толкова внимателно беше отрепетирал, си бяха на място, но копието от договора липсваше заедно с всичко останало, което можеше да докаже, че е работил за клиент.