Джеф Линдзи - Нощният ловец

Анхел остана за момент с вперен в мен поглед. И двамата трябваше да положим усилие да запазим лицата си безизразни.

— Може би — отвърна накрая той и отново се върна към работата си. — Защо не отидеш да я попиташ?

— Hasta luego 3 3 До скоро (исп.). — Б.пр. , Анхел.

— Несъмнено — отвърна той, привел глава над найлоновия чувал.

Преди години се беше разчуло, че детектив Мигдиа Ла Гуерта се е добрала до отдел „Убийства“, като преспала с някого. Достатъчно беше човек да я погледне, за да повярва. Имаше си всичко на подходящото място, че да е физически привлекателна, и то по потискащ аристократичен начин. Веща с грима и много добре облечена. Шик в стила на „Блумингдейл“. Слухът обаче не можеше да е верен. Да започнем с това, че макар външно да изглеждаше много женствена, не съм срещал друга, вътрешно по-мъжествена жена. Ла Гуерта беше твърда, амбициозна по един особено користен начин и единствената й слабост сякаш бяха с няколко години по-младите от нея и с външност на манекени мъже. Затова съм почти сигурен, че не се е докопала до отдел „Убийства“ чрез секс. Успяла е, защото е кубинка, защото е комбинативна и умее да целува задници. В Маями тази комбинация е много по-печеливша от секса.

Ла Гуерта беше много, много добра в целуването на задници. Световна класа. Целуваше задници по целия път към високия пост на инспектор от отдел „Убийства“. За съжаление на тази длъжност никой не се нуждаеше от нейните умения на натегач и тя беше ужасен детектив.

Случва се. Случва се некомпетентността да бъде възнаградена, и то често. Така или иначе, аз трябваше да работя с нея. И употребих неотразимия си чар, за да я накарам да ме хареса. По-лесно е, отколкото можете да си представите. Всеки може да е очарователен, щом никой няма нищо против да си затвори очите, докато ръсиш всички онези нелепи, неоспорими, гнусни неща, които съвестта пречи на повечето хора да изрекат. За мой късмет аз нямам съвест. И ги ръся.

Доближих групата, струпана до кафето. Ла Гуерта разговаряше с някакъв мъж на испански със скоростта на картечен огън. Аз знам испански. Дори разбирам малко кубински. Но на Ла Гуерта й разбирам една от десет думи. Кубинският диалект може да доведе испаноговорещия свят до отчаяние. Изглежда, единствената цел на кубинския испански е да се втурне в надпревара с някакъв невидим секундомер и да изтръгне колкото се може повече от трисекундните изблици, без да употреби нито една съгласна.

За да схванеш какво ти говорят, важното е да знаеш какво ще ти кажат, преди да са го изрекли. Това, изглежда, подклажда усещането за кастово разделение, от което некубинците понякога са оплакват.

Мъжът, когото Ла Гуерта печеше на шиш, беше нисък и широкоплещест, тъмен, с индиански черти, очевидно стреснат от диалекта, от тона и от значката й. Докато й отговаряше, се мъчеше да не я гледа, което пък сякаш я принуждаваше да приказва още по-бързо.

— No, no hay nadie afuera — кротко отвърна той и отклони поглед встрани. — Todos estan en cafe. (Вън нямаше никой, всички бяха в кафето.)

— Donde estabas? — попита тя. (Ти къде беше?)

Мъжът хвърли поглед към чувалите с човешки останки и бързо отмести очи.

— Cocina. (Кухнята.) Entonces yo saco la basura. (После погледнах в гаража.)

Ла Гуерта продължи. Притискаше го с думи, задаваше му подвеждащи въпроси с тон, който го объркваше и унижаваше, и той постепенно забрави ужаса от факта, че е намерил разчлененото тяло в контейнера, и млъкна.

Несъмнено почерк на професионалист. Вземаш главния свидетел и го обръщаш срещу себе си. Ако прецакаш случая през първите няколко часа, впоследствие ще си спестиш време и бумащина.

Ла Гуерта приключи с няколко закани и отпрати мъжа.

— Индианец — изсумтя, когато той тромаво се отдалечи на достатъчно разстояние, че да не я чуе.

— Всякакви ги има, детектив — казах аз. — Дори campesinos.

Тя вдигна поглед и бавно плъзна очи по мен, а аз стоях и се чудех защо. Да не би да беше забравила как изглеждам? Тя обаче ме възнагради с широка усмивка. Тая идиотка наистина ме харесваше!

— Hola, Декстър, какво те води насам?

— Чух, че си тук, и не издържах. Кога ще се омъжиш за мен?

Тя се изкиска. Околните се спогледаха и извърнаха очи встрани.

— Не купувам и обувка, преди да я пробвам — отвърна Ла Гуерта. — Без значение колко добре изглежда.

Вярвах й, и пак не можех да си обясня защо докато го казваше, ме гледаше, прехапала език.

— Сега си върви, разсейваш ме. Имам сериозна работа.

— Виждам — отвърнах. — Още ли не си хванала убиеца?