Джеф Линдзи - Нощният ловец

Във всеки голям град има подобни райони. Ако на някое джудже с проказа в напреднал стадий му се прииска секс с кенгуру и хор тийнейджъри, то ще намери това място и ще си наеме стая наблизо. А като свърши, може да заведе цялата тайфа в съседната кръчма на чаша кубинско кафе и среднощен сандвич. Стига да дава бакшиш, на никого няма да му пука.

Напоследък Дебора прекарваше много време тук. По своя преценка, не моя. Защото мястото не изглеждаше лошо, ако си ченге и искаш да увеличиш статистическата вероятност да хванеш някой, който върши нещо ужасно.

Дебора не гледаше на ситуацията по този начин. Може би защото работеше под прикритие. Всяка привлекателна млада жена, която работи под прикритие на Тамиами Трейл, обикновено е стръв на нечия въдица — почти гола на тротоара, на улов за мъже с апетити за платен секс. Дебора ненавиждаше това. Проституцията не я вълнуваше, освен като предмет на социологическо изследване. А и не намираше, че като закопчава клиенти на проститутки, реално се бори с престъпността. Всъщност само аз знаех, че тя мрази всичко, което подчертава женствеността й и пищната й фигура. Дебора искаше да е ченге. Нямаше вина, че прилича повече на модел от средната страница на илюстровано списание.

А когато свърнах към паркинга между „Касике“ и съседното „Кафе Кубано — при Тито“, видях, че понастоящем прави и невъзможното, за да подчертае фигурата си. Облечена беше в неоноворозов корсет, къси панталонки от синтетична материя, черни мрежести чорапи и обувки с високи токчета. Камуфлаж направо от магазина за холивудски курви.

Преди години някой от отдела за борба с порока пусна слуха, че сводниците им се смеят по улиците. Изглежда, там ченгетата — повечето мъже — сами подбираха костюмите на сътрудниците си под прикритие. Избраните от тях одежди говореха много за специфичните им вкусове и предпочитания, но изобщо не приличаха на дрехи на проститутки. И първият срещнат можеше да ви каже дали новото момиче носи значка и пистолет.

В резултат на тази информация ченгетата от отдела за борба с порока започнаха да настояват момичетата под прикритие сами да избират работните си дрехи. В крайна сметка те по-добре знаят кое е подходящо, нали?

Или поне повечето от тях. Дебора обаче не знаеше. Тя просто не се чувстваше удобно в друго освен в синя униформа. Изобщо не можете да си представите какво искаше да си облече на абитуриентския бал! От друга страна, не бях виждал красива жена, облечена в толкова оскъден костюм, която да изглежда толкова непривлекателна, колкото Деб сега.

Обаче се забелязваше. Охраняваше навалицата със забодена в корсета значка. Виждаше се по-отчетливо от дългата половин миля жълта лента, която вече бяха опънали, и от трите патрулни коли, спрени косо със запалени светлини. Розовият корсет проблясваше по-ярко и от тях.

Отишла беше в единия край на паркинга и задържаше растящата тълпа встрани от техническия персонал, който претърсваше контейнера за боклук на кафенето. Радвах се, че не ми бяха възложили тази задача. Вонята се разнасяше из целия паркинг и проникваше през прозореца ми — тежко зловоние на мляно кафе, примесено с вкиснали плодове и гранясало свинско.

Познавах полицая на входа на паркинга. Той ми махна да вляза и ми намери място.

— Деб — казах, когато приближих. — Хубаво снаряжение. Наистина подчертава предимствата на фигурата ти.

— Майната ти — отвърна тя и пламна. — Те поне си въобразяват, че приличам на проститутка. Аз обаче не съм на това мнение.

— За трети път ти е през последните пет месеца — казах аз.

— За пети — натърти тя. — Два пъти бях в Брауърд. — Поклати глава. — Тия задници продължават да твърдят, че нямало пряка връзка.

— Така спестяват много бумащина — отвърнах сговорчиво.

— Какво ще кажеш да си припомним принципите на полицейската работа — изръмжа Деб и се озъби. — И идиот ще види връзката между тези убийства. — Раменете й потръпнаха.

Взрях се удивен в нея. Тя беше ченге, дъщеря на ченге. Подобни неща не можеха да я трогнат. Навремето, като беше „новобранец“, старшите й погаждаха номера — показваха й накълцани тела например, за да я накарат да си повърне обяда, но тя не мигваше. Вече беше виждала всичко това. Парила се беше с тази каша.

Това тук обаче я караше да потръпва.

Любопитно.

— Този е по-различен, така ли? — попитах.

— Този е в моята компетентност. Проститутките имам предвид. — А това — тя насочи пръст към мен — означава, че с назначението си съм уцелила десетката, че ще бъда забелязана и ще ме прехвърлят в отдел „Убийства“.